Отдавна порастнах и не ме е страх от тъмното. Сега знам, най-страшното тъмно е вътре в мен. През последните дни на два пъти ми се случва внезапно да се събудя посред нощ. И без никаква мисъл за въведение, изведнъж ме изпълва чувството, че докато спя животът ми се изнизва със страшна бързина. Като филм на бързи обороти. Пресягам се да почеша ръката си, но усещам костта под тънкото месо и мисля само за това как то ще изсъхне и изтлее,…
Чудно нещо сме жените. Закънти ли биологичния часовник, всякакъв разум излита през прозореца. Изправена пред дилемата да зареже или не разочароващия си приятел, моя позната по Соломоновски реши да му роди дете. Дори когато след първия месец опити за бебе нейната бъдеща опора и закрила я запитал нежно „да не би да е ялова“, това не разколебало твърдата й решимост по този въпрос и миналата седмица, бременна в 6-ти месец, тя се омъжи за човека! На младото семейство – честито!
Започнах активното планиране на ремонт. От една страна съм въодушевена – да направя дома си хубав като картинка, чист, светъл, красив. От друга страна предчувствам тежки дни на разорение и похабени нерви. А аз съм станала като една машинка – вървя, а в черепната кутия ми цъкат идеи как да изкарвам повече пари. Вместо да ме занимават възвишени неща, аз мисля само за пари и работа. Все пак остава и малко време за удоволствия. Вчера ходихме на пикник. Правихме снимки,…
Активирах си тема „Теория на хаоса“. Подхожда ми някакси, макар че аз съм повече практик, отколкото теоретик в хаоса. Дори в момента докато пиша, а до мен гори една канелена свещ, хаосът е завладял всичко. Тръгнал е от бюрото, плъзнал е по леглото, надникнал е даже на рафта в гардероба където пазя роклите за лятото и едно перде. Хаосът е моя втора природа, нахална сянка, пред която подтичвам, за да изпреваря и да успея да запазя около себе си поне…
