Има моменти, които остават. Беше преди няколко години. Хладен, пролетен ден. Реех се отпуснато с колелото в парка и чаках да цъфнат липите в любимия ми участък. Насреща ми вървеше жена и носеше дете на ръце. Беше облечена в мюсюлмански дрехи, със скрита коса, но открито лице. Лице порцеланово бяло, бистро, нежно, с деликатна руменина по бузите. А очите й … светли и лъчисти като бурканче мед на светлината на прозореца. Такава си представих и косата й под виолетовата наметка…

Чудно нещо сме жените. Закънти ли биологичния часовник, всякакъв разум излита през прозореца. Изправена пред дилемата да зареже или не разочароващия си приятел, моя позната по Соломоновски реши да му роди дете. Дори когато след първия месец опити за бебе нейната бъдеща опора и закрила я запитал нежно „да не би да е ялова“, това не разколебало твърдата й решимост по този въпрос и миналата седмица, бременна в 6-ти месец, тя се омъжи за човека! На младото семейство – честито!

Започнах активното планиране на ремонт. От една страна съм въодушевена – да направя дома си хубав като картинка, чист, светъл, красив. От друга страна предчувствам тежки дни на разорение и похабени нерви. А аз съм станала като една машинка – вървя, а в черепната кутия ми цъкат идеи как да изкарвам повече пари. Вместо да ме занимават възвишени неща, аз мисля само за пари и работа. Все пак остава и малко време за удоволствия. Вчера ходихме на пикник. Правихме снимки,…

Активирах си тема „Теория на хаоса“. Подхожда ми някакси, макар че аз съм повече практик, отколкото теоретик в хаоса. Дори в момента докато пиша, а до мен гори една канелена свещ, хаосът е завладял всичко. Тръгнал е от бюрото, плъзнал е по леглото, надникнал е даже на рафта в гардероба където пазя роклите за лятото и едно перде. Хаосът е моя втора природа, нахална сянка, пред която подтичвам, за да изпреваря и да успея да запазя около себе си поне…