Музика

Три красиви мъжки гласа

Обикновено не пускам музика в блога. Намирам го за досадно. Но този път наистина не можах да се сдържа. Това е откъс от мюзикъла „Парижката Света Богородица“. Обожавам изпълнението на Гару (Квазимодо). Ръмжи и сърцето ми подскача. Припомня ми, че мъжкият глас може да бъде невероятно привлекателен. Ето ви три мъжки гласа, красиви по различен начин:

Лично

Темерутски блог

Наскоро Майк Рам се свърза с мен за разрешение да включи „Десет малки тайни“ в сборник електронна книга за тази блог игра. Оказва се, че аз съм единствения напълно анонимен блогър* от избраните. Нямам посочено име. И снимката не е моя. Свалих я преди години от един сайт за сток фотография и я ползвам заради беглата прилика с мен. Защо? Още на пръв поглед се вижда, че в този блог пиша изключително лични неща. Аз съм във всяка публикация, моите…

Обща

Подводни изненади

Миналата събота беше първият ми плах опит за опознаване на подводния свят. Заедно с група водолази пътувахме до Шабла, за да се гмуркаме. Боби с пълна екипировка, изчезна в дълбините, а аз – с взети назаем маска, шнорхел, плавници и неопрен, се плациках и наблюдавах морската фауна. Черно море не е много прозрачно, но на плиткото има очарователни неща за новаците като мен. Отнесох се в мечти как ще се науча да се гмуркам, като един същински Ихтиандър. В блаженство…

Писане

Градът е парфюм

В кристалния пролетен въздух, под новите слънчеви лъчи се носи едно вдъхновяващо ухание. Един калейдоскоп от познати и непознати миризми, които изпълват пространството и докосват спомените. А аз вдишам с пълни гърди парфюма на града и се потапям в него. Сутрин. Миризмата на собствения дом. Дървесина и лек мухъл от банята. Памучни чаршафи. Навирам нос в топлите сгъвки на мъжа, който още спи. Усещам пулса му. Душа плитко и бързо, като хрътка. Опияняващо е. Напускам със съжаление за работа ……

Лично

Сътресения

Последните месеци нещата вървяха много, много спокойно. Ремонтът на апартамента е в пауза, дългите тягостни обсъждания на слабите резултати на работа спират да стряскат след време, и понеже отдавна съм спряла сама да клатя лодката, връзката ми с Боби беше спокойно убежище в края на всеки еднообразен ден. От толкова спокойствие чак започна да ми писва и съдбата реши да ме сръга в ребрата, за да ми припомни кое е важното. Или, за по-удобно, реши да сръга най-близкия до мен….

Обща

Пролетни настроения

Преди харесвах най-много есента. Тя е уютна, тиха и влажна. Пасва на вродената ми меланхолия. Но в есента има и някакво усещане за обреченост. Като човек в залеза на живота си – може да има добри дни, но знаеш, че оттук насетне нищо няма да става по-хубаво. Сега предпочитам пролетта. Помежду зимата, с намръзналия нос, и лятото, когато прахът се набива в изсушените ми лигавици, тя е сезонът, когато сетивата ми са най-будни, най-остри и успявам да се наслаждавам на…

Close