Един момент
Има моменти, които остават. Беше преди няколко години. Хладен, пролетен ден. Реех се отпуснато с колелото в парка и чаках да цъфнат липите в любимия ми участък. Насреща ми вървеше жена и носеше дете на ръце. Беше облечена в мюсюлмански дрехи, със скрита коса, но открито лице. Лице порцеланово бяло, бистро, нежно, с деликатна руменина по бузите. А очите й … светли и лъчисти като бурканче мед на светлината на прозореца. Такава си представих и косата й под виолетовата наметка…