Абсурдистан. Малък град. Главен герой: бащата на моя приятелка, да го наречем г-н А. На излизане от паркинга пред блока г-н А. набива спирачки, защото на пътя изскачат група деца с колела. Колата спира без проблем, но едното от децата се закача с колелото в бордюра и пада. г-н А. слиза от возилото си, уверява се, че детето е добре и продължава. Детето също се качва на колелото си и заминава. Малко по-късно полиция идва в дома му и му съставя акт, че е карал с несъобръзена скорост и е ударил дете. Няма очевидци, алкохолна проба, мерен спирачен път и…
-
-
В предишната версия на блога бях отделила точно 3 думи за политическите си пристрастия – по Бай Ганьовски, „Сите са маскари“. Ако досега не съм надигала глас да дам подробно мнението си за политическата система в България, то е било защото съм чувствала, че аз право на недоволство нямам. Защото не гласувам. През целия си съзнателен живот съм разсъждавала като Тишо – докато не видя достойно предложение, аз вота си няма да дам на никого, та поне някой като ме краде и лъже, да го прави без моята благословия. И вместо да се вдигна веднъж на няколко години и да…
-
Започнах да правя ремонта. За премеждията ми и какво каза съседа отдолу като му падна тавана няма да разказвам сега. Но мога да ви разкажа за нещо друго. Живея в една стара панелка. Простете, не панелка, а пълзящ кофраж. И колкото повече напредвам с ремонта, толкова повече неща оголвам. Къде буквално, къде само с поглед … Изпод некадърните изолации и облицовки лежи един друг свят. Свят, в който можехме да живеем, ако не бяхме такива мизерници. Открих, че между малката ми тераса и тази на съседа е имало стъклена преграда. Може би, за да се виждаме и да си говорим,…