От доста време се шуми около новия филм на Куентин Тарантино „Джанго без окови“ / „Django Unchained“. Уестърн  в нов аранжимент, а ла Тарантино, който разказва как „имало едно време в САЩ, когато политическата коректност не била такава грижа, както реколтата от памук …“. Със сигурност сте прочели какъв е сюжета, така че няма да ви занимавам да ви го преразказвам. Разбирам, че Уил Смит се е разминал с главната роля, което предизвиква в мен толкова облекчение, колкото и информацията, че Том Круз навремето се е разминал с „Изкуплението Шоушенк“. Малко ми е досаден Уил вече как си пробутва семейството…

Добре дошли в Бел Епок, където „Фантомът на операта“ среща „Мухата“ в история за красива певица и триметрова пееща бълха под продуцентството на Люк Бесон. Простете, грешно е да правя такива препратки. „Чудовище в Париж“ е очарователна анимация, на която може да се насладите в пълен семеен състав или като мен, поединично, с пакет киселички желирани бонбони. За децата има красива „принцеса“, едно симпатичнo и незлобиво чудовище, несръчни добри герои и самовлюбен злодей, безобидни шеги, песни, танци, и приключения. За възрастните са визуалното изпълнение, атмосферата и носталгията по златните години на Париж. Разбира се, ако човек пожелае, може да намери…