• Хора

    Гюлтен

    Едно далечно лято най-накрая дойде и моят миг – заминавах да уча, студентка в друг град. Чакаше ме празният апартамент на роднини и надеждата, че най-накрая ще дишам свободно, без баба ми да изпада в амок и да ми говори за СПИН всеки път, щом поискам да изляза на дискотека. И за да не съм сама, майка ми се зае да ми намери съквартирантка. След няколко дни ми докладва със задоволство, че е открила, „много добро и ученолюбиво момиче, само да знаеш, че е туркинче“. Не приех новината с ентусиазъм. Представих си подтиснат, забраден субект, който ще ме гледа подозрително…