Малки

Аз: Оставил си ми нещо. М.: Да, бисквитки. Аз: В найлонова торбичка? М.: Да, защо? Аз: Намерих торбичката. Кучето гледа невинно.

Понеделник сутрин в офиса. Карло бодро обявява: – Хей, почти уикенд е. Ако питат мен, твърде е рано да се радва, но същото се повтаря във вторник, сряда, четвъртък и с всеки изминал ден твърдението става все по-вярно. И когато…

Хладно е, затова съм с омачкана памучна риза с дълъг ръкав. Крачолите на дънките са мокри до коляно от сутрешната роса. Още няма 6 часа, сумрачно е, но отдавна сме на разходка, сами в целия свят, поне за малко. Хвърлям…

Домоуправителят реши, че не можем да си държим велосипедите в приземната стаичка, а всеки трябва да си ги прибира в мазата. Хубаво, но нямах идея дори коя е моята. Нито на ключа има номер, нито в договора за наем пише….

Това е един особен момент на яснота. Застиваш и за миг ти се струва, че се движиш бързо в тунел, става ти горещо, а после над главата ти тъканта на вселената се разкъсва и върху ти плисва Просветлението като леген…

Ден отпуск. Топъл, дъждовен ден. Следобедна дрямка. Бях забравила колко е хубаво. Кучката се е нагнездила до мен. Отвреме-навреме въздиша и се намества. Сърбам кафе и слушам Prodigy.