Днес при нас трябваше да дойде едно семейство бежанци, майка с две малки момченца и бабата. Бяхме приготвили от дарения кърпи, дрешки за малките, легълце и се радвахме, че можем да предложим дом и малко спокойствие на тези хора, избягали от източна Украйна дотук и от 3 седмици живеещи в едно пренаселено, шумно хале в Дюселдорф.

Немската бюрокрация е ужасна работа. Днес научих за Zuweisungsentscheidung, Zuweisungsbescheinigung, Umverteilungsantrag и пр. Регистрират хората в приемните центрове в големите градове и по този начин ги задължават да търсят жилища там. А в Дюселдорф апартаменти няма за никого, камо ли за социални жилища.

Към обяд стана ясно, че няма да дойдат. Бабата, Татяна, има рак и я е страх, че когато пак се наложи, няма да може да получи необходимата грижа в по-малката болница тук. И заради нея, всички остават там, заедно. В халето.

После си писахме малко, просто ей-така. Питах я дали не иска да й занеса нещо да се занимава, например прежда или гоблен. Не, цял живот е била счетоводител, само с хартии е работила, не можела да плете и да шие. Но обичала много да си работи в градинката, в селото им, някъде между Херсон и Мариупол. Сетих се за майка ми, и тя така си обича градинката. Татяна ми прати снимки – слънчев летен ден, семейството в надуваем басейн, отзад леха с екзотични треви и бели рози, дувар и порта от ковано желязо, на друга снимка – мъжа й, с когото е заедно от 34 години, надут от гордост с една връзка наловени дребни щуки. Прозорче в изпълнения с радост живот на едни порядъчни, сърдечни, добри хора.

А сега … Херсон и Мариупол са в развалини. Татяна, след операция, химиотерапия и лъчетерапия, седи със стотици други в едно хале с дъщеря си и двете внучета. А аз не мога да й помогна с нищо.

През това време Германия, при цялата си лицемерна грижа, продължава да праща милиарди към Русия за газ.

Напиши коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Back To Top
%d bloggers like this: