Когато реших да ползвам априлския ми кредит в Audible за „Der Ernährungskompass“, бях с впечатлението, че книгата я има на български и че съм решила някога да я купя. Оказа се, че я бъркам с „Митове и истини за храненето“ на българския автор Йордан Стефанов, на чиято корица също има авокадо. „Der Ernährungskompass“ е бестселър в Германия, но за момента не е превеждана на български.

Авторът Бас Каст е научен редактор на „Tagesspiegel“, Берлин, тоест журналист, но с достатъчно компетенции да тълкува последните изследвания в областта на здравословното хранене. Причината за интересa му към темата е собственото му западащо здраве, въпреки редовния усилен спорт, с който се занимава. Три години той проучва и събира информация, въз основа на нея променя храненето си и се освобождава от сърдечните си оплаквания. И така се ражда „Компас за храненето„.

Стъпка по стъпка, балансирано и аргументирано, Бас Каст разяснява, според наличните в момента данни, какво е препоръчително да правите, за да доживеете до дълбока старост и да останете активни, без да ви измъчват сърдечни и нервно-дегенеративни състояния. Книгата не дава съвети за отслабване, а предимно за здраве, а пътьом се опитва и да обясни откъде идват всички противоречния и спорни изводи, и дълбокото разделение между почитателите на веган, палео, нискомазнинно, високомазнинно и пр. видове хранене.

Главите са групирани по макронутриенти. Няколко глави за протеините, няколко за въглехидратите, за мазините, различните видове напитки и пр. Има както теория (как се пренасят мазини в тялото), така и пратика – напр. обяснение как сам да извадиш изводи за хранителните качества на вид продукт. Интересувам от темата хранене, следя актуалните тенденции и все пак в книгата имаше неща, които бяха новост за мен, най-вече в главата за протеините.

Първо се говореше за това колко са важни протеините за нормалното функциониране на телата ни и за научните изследвания, които сочат, че със всичко, което поемаме, инстинктивно ние се стремим да постигнем един минимален дневен прием на протеини. Този минимум определя усещането ни за ситост и стремежът към тези 15%-тина процента са доказуеми не само при хората, а и при животински тест субекти. С висок прием на протеини се отслабва най-лесно, защото човек е постоянно сит с умерен прием на калории. Дотук ясно, нищо ново.

Изненадите:

Ако човек се замисли, и сам може да се досети за ефекта от хранене със високо съдържание на протеин, но аз не бях. Протеините активират ензима mTOR и механизмите на растеж в тялото – трупане на мускулна маса и пр. Но хората на средна възраст, които са завършили периода си на растеж, нямат чак толкова висока нужда от протеини и засилената клетъчна дейност от подобен вид хранене води до …. ускорено клетъчно стареене. Прекомерния прием на протеини, и особено на животински протеини, води до по-бързо остаряване на телата ни. Тоест в интерес на дълговечност, най-правилния път би бил да се стремим само към минималното количество протеини, достатъчни за нормалното функциониране на тялото, без да го надвишаваме.

Второто нещо, което ме изненада: Смятах, че вътрешното ни усещане за глад и желанието за определени храни са естествени и поради това, здравословни. Според множество изследвания, обаче (върху животни) оставени сами да избират, те избират да приемат не съотношението на протеини, които ще удължи живота им, а това, което краткосрочно ги прави най-плодовити. Изненада, природата не я интересува дали ще доживееш до старини, природата я интересува да се размножиш навреме.

В крайна сметка, след „Компас за храненето“ се храня почти както преди: много зеленчуци, плодове, когато ми се иска (съдържат захар, но са по-добри от алтернативите), само пълнозърнести паста и хляб, без колбаси и полуфабрикати, но направих и някои промени: намалих приема на прясно мляко, отказах се от ежедневното готвене на червено месо и до голяма степен съм го заменила с източници на растителни протеини (леща, нахут) и риба.

Бележка: Много от насоките, дадени в книгата, са с уточнението, че няма един единствен вид хранене, който да е абсолютно идеален за всички, особено когато са намесени заболявания. Както с много други неща, авторът гледа алтернативите напр. ако по принцип не е препоръчителна свръх-консумация на протеин, но имаш тежка инсулинова резистентност и си болестно затлъстял, то първо взимаш мерки с храненето да нормализираш функциите на организма и теглото.

Разбира се, всичко това са моите лаишки преразкази. Не бих могла да аргументирам със същата компетентност като Бас Каст, но намирам книгата за страшно увлекателна и достоверна и я препоръчвам, ако темата за храненето ви е интересна.

Пълното заглавие гласи „Der Ernährungskompass: Das Fazit aller wissenschaftlichen Studien zum Thema Ernährung – Mit den 12 wichtigsten Regeln der gesunden Ernährung“ – „Компас за храненето: Извод от всички научни изследвания на тема хранене – С 12 правила за здравословно хранене“.