Колко е иронично – вярваш си, че „няма значение каква е сватбата, важното е, че сме заедно“, но когато нещата се объркат, разбираш колко ти е било важно този ден да мине хубаво.
Планирах всичко от разстояние. Церемония в обновената зала в Морското казино в Бургас, бърза фотосесия с нас и малко, но стилно тържество в изискан ресторант. Кучетата бяха настанени в пансион, прибрахме се в България, купихме костюм, гостите също пристигнаха навреме въпреки стачките по летищата, прогнозата беше за 10 градуса слънчево време и аз потривах доволно ръце „вече няма какво да се обърка“.
Ах, как само предстоеше да бъда опровергана!
М. се разболя вечерта преди сватбата. Не хремичка или нещо лекичко, не! 40 градуса температура, като-прегазен-от-камион грип с всички симптоми. Веднага започна да взима лекарства, но те не помогнаха особено, а аз с ужас наблюдавах как часовете изтичат без подобрение. С 39 градуса някак се вдигна и дойде до залата, за да си кажем „да“. Церемонията започна по-рано и беше толкова кратка, че най-добрата ми приятелка я изпусна. Всичко мина като в сън, не помня какво ни говориха или каква музика свири от пианото в ъгъла. Отказахме фотосесията и прибрахме треперещия, болен жених в хотела. Вечерта се появи за 15 мин. да приветства гостите, изтанцувахме първия си танц и той пак се върна в стаята, където прекара остатъка от вечерта в треска.
Имахме апартамент с вана, вино и свещи. Не ползвахме нищо от това. Панорамната баня/тоалетна със стъклени стени не е добра идея и при здрави хора, а още по-малко, когато има болен от грип.
Следващите два дни М. прекара безпомощен, на лекарства и системи. Стабилизира се точно навреме, за да успеем да летим наобратно и да се върне на работа, без да взема болничен.
И след като днес от 02:00 сме на път, се прибрахме, за да открием, че по някакъв следсватбен немски обичай братът на М. е влизал да прави пакости в къщата. Имаше хартиени гирлянди навсякъде, балони с ориз в спалнята, ориз и макарони в леглото и ключа за банята беше скрит. Имам ориз в леглото!!!
Сега? Нищо. Тъжно ми е, че не можахме да споделим този ден и да го изживеем заедно и напълно. Омъжена съм, но всичко се усеща някак нереално. А утре съм на работа.
Ох, ами половинката ти винаги ще може да твърди, че не помни да сте се женили. Шегата настрана, много е неприятно, но се случват такива неща. Една моя позната се разболяла от шарка преди сватбата си, сватба имало, но не можа да ми отговори на въпроса колко от гостите си е заразила.
От този момент нататък само най-хубави неща да ви спохождат.
DJ на сватбата каза, че за втори път в цялата му кариера се случва някой от двойката да липсва. Първият е бил една булка, която се напила и си легнала в 22:30. Ние „бихме“ този случай – младоженецът изчезна в 19:00, но твоят пример с шарката също е ужасен. Благодаря за пожеланията!
Ще го направите пак 😉
И още нещо, което „носи много точки“ – имате какво да разказвате на внуците 😃
💝
Това ми е утехата, за годишнините ще си наваксваме.
Мисли го така – това е защото просто ви трябва подпис. Ако искахте хубава сватба, щяхте да я направите по друг начин. И ще я направите (стига да имате желание) друг път. Може да е тази година, знае ли човек. И с всички хора, които искате да присъстват, и с танци, снимки…+ едно хубаво пътешествие за по-интимни спомени!
Стискам палци и за това, и за другото!!!
А, тя сватбата си беше много хубава.
Само дето младоженецът я пропусна.
Благодаря ти за милите думи.