Седим в кабинета на доктор Б. в университетската клиника по ендокринология и репродуктивна медицина. Вече не говорим за хормони и показатели, той е извадил диаграми и статистики. Поне те са език, който разбирам. Ето я, кривата на намаляващите ни шансове.

Последните 3 години минаха в напразни опити за бебе. Дошло в времето за радикални мерки. Д-р Б. вади лист и започва кръчмарска сметка колко ще струва всичко. Крайната сума е близо 3 пъти повече от това, което сме очаквали, колкото всичките ни спестявания. Само упойката при пункцията струва 600 евро. Един опит. Толкова ще можем да си позволим. Освен ако …

… освен ако не се оженим. Тогава немската държава ще поеме част от разходите.

Поглеждам мъжа до себе си и знам, че ще ми даде всичко, от което имам нужда. Че ще направи, каквото трябва, за да постигнем тази наша мечта. Че го иска, колкото и аз. И така, без романтично предложение и годежен пръстен, даже и без думи е решено – ще се оженим.

Не ме е страх от тази стъпка, от обвързването. Откакто купихме къщата заедно, дето се вика, по-женени от това няма накъде. Но съм някак тъжна, че всичко ще трябва да е така – набързо, евтино, през зимата. Че почти никой от приятелите ми няма да може да дойде. Че поводът за сватбата е такъв.

Не всеки се жени след романтично предложение. Някои се женим по практични съображения.

Казваме предпазливо на близките, само им спестяваме причината за решението. Всички ужасно много се радват. Дядо и баба, на 93 и 86, ще доживеят да ме видят булка. Заемаме се да организираме всичко и някъде помежду легализирането на документи, купуването на рокля и пръстени онлайн и избирането на подаръчета за гостите, в нас се промъква едно трепетно вълнение. Независимо от крайния резултат на процедурите, имаме един друг. Обичаме се, подкрепяме се. С М. съм спокойна и свободна да бъда, каквато съм. Той носи по два различни чорапа като мен и ме вбесява с точно същите неща, които аз самата правя, затова понякога насред караница спираме и се смеем с глас.

Какво, като сватбата ще е в тесен семеен кръг, роклята ми е купена от Заландо, и зет ми направи поканите с шаблон от Интернет? Предстоят ни хубави неща.

Стоим пред газовата печка, защото в къщата още няма парно, нагушили сме се под одеала с кучетата и гледаме „Викинги“.

М. ме пита:

‑ Радваш ли се, за сватбата?

Той така си пита понякога, даже и да знае отговора. Доволна ли съм от колата, как е креслото за четене, харесва ли ми сладкиша. Просто иска да чуе, че съм доволна.

Усмихвам му се и го уверявам:

‑ Радвам се, любов. Наистина се радвам.