Бях се засилила да пиша коментар в отговор на Berry’s place: Zerowaste – how and why?, но реших да изнеса публикацията тук. Покрай предстоящата (евентуална) забрана на пластмасовите продукти за еднократна употреба от ЕС отново се заговори по-интензивно за замърсяването с пластмаса. Боян Юруков дава няколко отлични примера защо нещата не са толкова прости, колкото изглеждат и съвсем правилно отбелязва, че хората могат да променят навиците си само ако има достъпна и лесна алтернатива на проблемния продукт.
Подобно на Мери, и аз рециклирам старателно по немската система. Пластмаси и опаковки отиват в жълтите чували, имам контейнер за хартия, друг за органични отпадъци и трети за общия боклук, който не подлежи на сортиране. Отделно от това са кварталните контейнери за стъкло и за стари дрехи и обувки. Имаме схема в кой ден какъв тип боклук се извозва, и ако проспиш този ден, ще си наказан да подхвърляш жълтия чувал още две седмици из къщата. Общият боклук се тегли при събирането и на база на изхвърленото количество плащаме солен данък.
Имах и био-компост, но той се самозапали и изгоря в невижданите жеги това лято. Да, вземете си бележка, явно това е възможно. При гниенето се отделят газове и ако биомасата не се обръща, проветрява и държи под хладна сянка, тези газове може да се запалят и на вас може да ви се наложи да изтичате прясно изкъпани и облечени за сватба да гасите бурно горяща купчина боклук и пластмаса. Оказа се, че нашия пожарогасител в къщата последно е минал профилактика през 1986, но си свърши работата. Тук трябва сама да се тупна по рамото, че се сетих къде е окачен въпросния пожарогасител и проявих хладнокръвието да го ползвам.
Когато съм си в България ми е много странно и чоглаво да хвърлям всичко в общ контейнер, просто съм свикнала да мисля винаги кое къде трябва да се изхвърли. Но и аз не съм светица, дори напротив, в Германия има …
… неща, с които замърсявам и които в момента няма как да огранича.
Първо, до работа всеки ден карам кола, това са 84 км. общо. Алтернативата е +2-3 часа на ден изгубено лично време по спирки, влакове и автобуси или да сменя работата, което в момента по лични причини не мога да направя. Така че засега изчаквам и просто гледам да карам икономично.
Второ, всеки ден от храната на кучетата имам по едно парче найлонен отпадък. Хората стават вегетарианци, за да спестят на планетата въглеродния отпечатък от отглеждането на крави, а моите два гада ядат по близо 1.5 кг месо на ден. Вярно, това са и частите от кравата, които хората не слагат на масата, като вътрешности, шкембе, кокали, но все пак … Факт: месоядните домашни любимци влияят негативно на околната среда. Тук също няма какво да направя. Част от диетата им е зеленчуци, но месото не може да бъде заместено с нищо, а хората, които се опитват да хранят кучета и котки с вегански диети са идиоти.
Въпросът с торбичките за кучешки отпадъци е още по-сложен. Има био- и уж разградими торбички, но поради твърде краткия цикъл на компостиране на био боклука, в сравнение с техния период на разпад, те даже се оказват повече проблем, отколкото решение и мястото им не е нито в домашния компост, нито в кофата с органичния боклук и въобще, засега нямам решение. От друга страна и да оставям екскременти по улиците не е алтернатива, така че …
Третото е отоплението. Къщата ни се топли с нафта и докато не вложим средства да заменим котела с такъв на газ, също няма какво да направим по въпроса.
И нещата които правя, за да произвеждам по-малко боклук
Очевидните и лесни неща
- Платнени памучни торби и чанти тип shopper. Тази с пеперудите ми беше подарък отнякъде и много си я харесвам.
- Не ползвам сламки и нямам интерес към алтернативи.
- Пълня си вода в стъклена бутилка, макар че тук шишетата от вода могат да се връщат в специалните машини срещу 25 цента. Бутилката е по-тежка за носене, но много си я харесвам, защото е наистина елегантна и практична.
- Не купувам кафе по път, нося си в термо чаша. Въобще пийте си напитките в чаши за многократна употреба или в черепите на враговете си.
- Ползвам кърпи, които се перат вместо кухненска хартия.
и други …
- Кафе машина без капсули – За около година имахме от автоматите за кафе с капсули на Dolce Gusto. Това беше ужасно много неразградима пластмаса, която не можех да оправдая пред себе си. Сега сме се простили с тези капучино и лате макиато глезотии вкъщи и просто досипваме глътка мляко и щипка канела в нормалното ни кафе от пълен автомат. Остатъка от смляното и сварено кафе може директно да се компостира или да си масажираш целулита с него, if that’s your thing.
- Менструална чашка. Няма да лъжа, трябва си практика, за да я поставяш правилно. Моята успеваемост не е отлична и отвреме-навреме имам леки течове, но явно и марката има значение. Първият ми опит беше с OrganiCup (Дания), с нея почти не ми се получаваше, сега имам Selenacup (Австрия) и се справям по-добре. Методът за поставяне, който при мен работи, е да я сгъна като роза преди поставянето (по средата и леко конусовидно, така че да прилича по форма на розов цвят).
- Ножче за бръснене за многократна употреба. След 2 седмици употреба хвърляш пластмасовото ножче за бръснене и купуваш ново парченце розова пластмаса за 6 евро? Ehmmm no! Проучих въпроса и си купих метална самобръсначка. Нали знаете, като на дядовците ни едно време.
- Отвинтваш, слагаш ножчето, завинтваш, сапунисваш кожата и ползваш. Дори и аз, която съм вързана в ръцете, не съм успяла досега да се порежа и ножчето се изтъпява много бавно. Инвестиция е, металната част беше около 30 евро за маркова Mühle, плюс 13 евро за 100 ножчета и 6 евро за специален сапун. В моето обозримо бъдеще обаче не виждам купуване на дамска самобръсначка. Ако не искате да се бръснете, другият без-боклучен метод е да предпочетете добър епилатор пред кола-маската.
- Сапун вместо душ гел. Вместо течните душ-гелове, предпочитам био сапун. Отпадъка от него е само хартийката, не ми дразни на кожата и ми действа добре. С него си мия и лицето. Също, ако въобще се замисля да купя нещо за ексфолиране на кожата, то трябва да е с естествени частици, напр. смлени семена или нещо подобно, а не мини пластмасови перли.
Честно казано, в момента ми е трудно да направя големи промени в живота ми, за да водя по-екологичен и минималистичен начин на живот. Заради ремонта около мен цари неописуем хаос, загубила съм представа за всички вещи, които притежавам. Нещата ми са прибрани по кашони, които подхвърляме напред-назад из стаите. Но се надявам скоро нещата да влязат в едно по-спокойно русло, да разчистя и да въведа ред. Затова и оптимистично поставям тази публикация в нова категория.