Напоследък ме понамързява да пиша в блога, имах си и разни други грижи на главата, но днес просто не мога да прескоча актуалната ми тревога.
Здравето и опазването на природата са ми важни. Разделям си боклука, рециклирам, не купувам и не консумирам безогледно. Опитвам се също да не се паникьосвам от всичко и избягвам да се впускам в кръстоносни походи срещу неща, върху които нямам влияние или за които още не съм убедена, че са вредни.
А иначе ако си ги търсите, причини за тревога колкото искаш! На 50 км. от мен, в Белгия, отвориха наново атомната централа Тианж. Тя е в лошо състояние, липсват някои защитни механизми, има постоянен теч на радиоактивна вода и пукнатини по корпуса, но белгийските власти вместо да се вслушат, раздават на населението таблетки йод. Скоро за първи път ще бъде използван в практиката CRISPR. Става дума, просто казано, за редакция в генома, която е трайна и се наследява! Възхитително е какви неща постига човечеството, ние живеем във научната фантастика. Но е и доста плашещо. Една непредпазливост, една погрешна стъпка и последствията могат да са ужасни.
Но аз за друго исках да си говорим.
Чували ли сте за ДДТ? Това е инсектицид. С негова помощ се спира разпространението на тиф и малария през Втората Световна война, впоследствие навлиза в земеделието и между 1950 – 1980 от него са използвани по 40 000 тона годишно в световен мащаб. В началото е бил възхваляван като края на глада и откривателят му Пол Мюлер получава Нобелова награда за медицина.
Аз помня името ДДТ, защото като дете четях за него, как натрупването на ДДТ в птиците води до изтъняването на яйчената черупка. Яйцето се чупи от тежестта на мътещата птица, което довежда популациите от някои хищни и водни птици в САЩ и Европа на ръба на изчезването. Това е, което помня аз – ДДТ и яйцата. Ако имаше откъде, можеше също да разбера, че ДДТ се натрупва в мастните тъкани, води до хормонални изменения, мутации, израждания, спонтанни аборти и пр. И въпреки, че повечето големи здравни организации и до днес се изказват предпазливо за „вероятни“ и „възможни“ връзки между ДДТ и някои видове рак, все пак препаратът е забранен за масова употреба през 90-те и не се ползва в развитите държави. Само още веднъж ще ви забележа, това вещество е било смятано за дар божи, и до днес няма еднозначно доказана връзка с рака, но все пак косвените доказателства за вредите от дълготрайно излагане на него са надделяли и вече то е забранено.
И стигаме до днешната ми тема: Глифосат. Това е хербицид, въведен в употреба през 1974 година и познат под търговското име Roundup. Той е бил смятан за „идеалния хербицид“ и аналог на пеницилина в медицината. В комбинация със създадените от Монсанто устойчиви на него култури той спестява много работа по обработката на земята на фермерите и се ползва в нечувани количества (само за САЩ – 84 000 тона годишно).
И тук мога да вметна за ГМО. Ужасно много се изприказва за генно модифицираните организми и в частност културите, които се отглеждат за хранене. На теория те са сбъднатата мечта, науката в помощ срещу глада. Ако те ще позволят по-голям добив с употреба на по-малко химикали и ще щадят природата, то аз съм с две ръце „ЗА“, ако ще и доматът да има ген от риба. Само че нещата не стоят така в практиката, за съжаление. Защото масовата употреба на пестицид резистентните ГМО култури в САЩ (близо 90%) и Южна Америка е точно с обратната цел – да позволи безпроблемното и безогледно пръскане с химикали като Глифосат.
Ако погледнете твърденията за токсичността и дълготрайните ефекти на Глифосат, ще забележите известна прилика в тона с тези на ДДТ. Има множество твърдения за лека токсичност, възможен канцерогеннен ефект и малформации при животните, недоказан такъв при хората и пр. Различни изследвания, финансирани от различни организации. И ужасно много пари в действие, защото макар патентът на Монсанто за формулата да изтича през 2000 и в момента той да носи само 10% от приходите на концерна, различни формулировки, базирани на него, се произвеждат навсякъде. Все повече растения стават резистентни, във формулировките се месят други химикали и всяка от тях има различно въздействие върху околната среда и здравето.
Само косвени доказателства.
В земеделските райони на Аржентина неофициално държавно изследване установява 3 пъти по-често срещане на детски рак/лимфоми и 4 пъти повече вътреутробни израждания, отколкото са средните за страната. Но земеделието е държавна политика и мерки не се вземат.
В Германия 40% от площите се третират с глифосат базирани препарати. Пръска се понякога по 2 пъти – преди сеитба и малко преди жътва, за да изсъхне стеблото. При 50-70% от изследваните хора се установява наличие на препарата в урината.
Голяма част от европейските производители хранят прасетата и говедата с храна, внесена от Южна Америка, заради цената. ГМО и не-ГМО, храната е замърсена с глифосат. Той прониква в млякото, в месото, и през плацентата – в зародишите. Които се раждат със сходни израждания с тези на аржентинските деца.
Ако знаете немски, можете да погледнете документалния филм на ТВ Арте или сами да потърсите информация чрез търсачките. Ако разбирате от биология или химия, можете да ми оставите и тълкувание на някое изследване или просто вашето мнение. Аз съм лаик и не претендирам за изчерпателност или безпогрешност.
Както казах, наистина не си търся причина да се паникьосвам. Винаги малко встрани ми е била темата, даже когато установиха следи от глифосат в най-често продаваните и пити немски бири. Просто вчера ми се навря в очите, защото кучето на една позната едва прескочи трапа след отравяне с глифосат от разходки в полето и ядене на трева малко след жътвата. Според вета, един от многото случаи (50-60) в региона. И се разтърсих, и се сетих за ДДТ и … така.
И се питам, щом се пръска достатъчно, за да се предизвика остро натравяне в 30 кг. куче, какво се случва с мишките, зайците, сърните, които всеки ден ходят в тези полета? И дали топчето, което намерих наскоро на гърдичките на Инди не е от това, че тя винаги се разхожда в полето, щипе трева и пие вода от локвите? Няма как да знам …
Информирайте се и си преценете дали да не изключите някои храни или техни варианти от менюто си. Аз лично се надявам въпреки нееднозначните индикации за вредите и намесените интереси, рано или късно да оставим употребата на този препарат зад гърба си.
