Казват, че хората не се променяли. А, променят се. Аз преживявам скокове в личностното си развитие всеки път, когато животът ми плесне един зад врата. И друго – колкото и да не ми се иска, ние всички сме функция на биохимията на телата си. Хормони, ензими, импулси. И когато тялото ни се променя с възрастта, понякога се променяме и самите ние. Опитвам се да запазя духа млад, но си личи, че остарявам и то не само по все по-прошарената ми коса.

Не се ядосвам толкова. Преди имах проблеми с неконтролируем гняв. Дали защото стресът ми намаля, откакто напуснах България, дали защото кучето ме пречупи най-накрая или защото хормоните не ми стигат да припаля като хората, но вече трудно нещо ме вади от релси. Гледам, мигам като добиче и току въздъхна само.

Не търся на всяка цена конфронтации, но и не ги избягвам. Според ситуацията. Щом искам да отида и да кажа на жената с немския дог в кафето, че е недопустимо кучето да  лае минувачите и се опитва да им посяга, и че тя трябва да се прибере вкъщи да си го възпитава, то ще отида и ще го направя, нищо, че съм някаква си чужденка в държавата й.

Станах придирчива и консервативна. Ако щеш даже по отношение на бельото си. Едно време носех всякакви шарени полиестерни гащи като връвки, сега – само кюлоти от био памук, бран от елфи на зазоряване, и безшевни бикини от магазин Цифромания. Не съм носила опушен грим и дълги обеци от години (последното ми липсва малко).

От друга страна, за някои неща не се втелявам толкова. Като бях на 18-25 след като си епилирам краката, минавах с пинсета и оглеждах да не би да съм изпуснала нещо, понякога даже за още по-сигурно ги бръснех след това. Сега предимно бръсна. Набързо, а понякога даже и на сухо.

Ни’моа да пия като едно време. Преди лочех 4 вида алкохол до 5 часа сутринта, затварях заведението и отивах както съм с мрежестия чорапогащник на работа. Сега пия два коктейла, две минерални води, в 2 часа съм в леглото и на целия следващ ден ме цепи зверски главата.

Хранителните ми навици се промениха. Като дете и студентка бях повече от доволна да нагъвам сухоежбина, хляб с масло и салам, джоб, ей-такива неща, а супи и ядене със сос избягвах. А сега искам само хубава, богата, бавно готвена яхния или кремава супичка.

Въобще, скъпи читатели, аз съм вече една жена на средна възраст.

Което не ми пречи да вързвам панделки на Инди или да сипвам пуканки с шепите в гърба на М. докато ръцете му са заети с готвене. Напаст, какво да се прави …