Годишни архиви
Който работи в Интернет знае колко е лесно да се разсееш. Я да проверим пощата, да видим Facebook, да прочетем нещичко, и докато погледнеш, 4 часа са минали, ти имаш 50 отворени таба в браузъра (от които си прочел 3 до половината) и вече е време да ядеш или да си ходиш. А вкъщи като се прибереш нищо не ти се прави и си затънал до ушите в мизерия. Понякога е трудно да разчупиш един такъв цикъл. Аз го направих…
Понеже един от останалите ми 3-ма читатели специално ми напомни, продължавам с разказа. След като подадох молбата, изкарах последния месец в маймунарника в лицемерни уверения как аз само от желание да се развивам напускам и че всички ще ми липсват. Не за друго, ами имах препоръка да вземам, иначе щях ей-така да си замина: Вече 1.5 мес. съм на новата ми работа и всичко ми харесва. Заобиколена съм от интересни и креативни хора и научих повече, отколкото на старата за…
Лекарите обещаха, че операцията ще мине с лапароскопия, освен ако не настъпи някаква извънредна ситуация и усложнения. Така че не бях особено учудена, когато се събудих и разбрах, че се е наложило да ме отворят. И после хората се чудят защо не съм оптимист! Надявай се на най-доброто, бъди готов за лошото – златна стратегия! Може да се каже, че имах „късмет“ обаче. Заради ремонт на някакво крило ме бяха сложили в стаите за частно-осигурени пациенти. Здравей, висок прозорец с…
Няма нужда да ви казвам колко обичам книгите от Света на диска. Толкова пъти съм правила препратки към тях или направо съм ги цитирала! Дори когато се събудих от упойката след последната ми операция, първата ми работа беше да известя приятелите във Фейсбук, че „нИ съм УмРЕла“. Гледам на себе си като на една от неговите вироглави вещици. От първия път, когато Гюлтен ми бутна „Глинени крака“ в ръцете преди 14 години, през „Интересни времена“, която ми взеха в болницата…
Името ли прави човека или човекът прави името? Когато майка ми ме наричаше като дете „магарица“ дали това е било, защото е предвиждала в каква дебелоглава напаст ще се развия или аз станах такова магаре, защото майка ми ползваше това любовно обръщение към мен? Каквато и да е причината, аз съм страшно упорита. В някои случаи инатът е полезно нещо, особено когато става дума за учене, но и заради него често зациклям в житейски ситуации. Вместо да мръдна нанякъде, напред,…
Измина една година, през която не бях много активна във блога. Причините бяха най-вече лични, оставих се на леност и униние си и резултатът не закъсня. От целите, които си бях поставила изпълних само една: започнах сертифициран онлайн курс и разширявам познанията в работната сфера. Нова работа нямам, не съм и търсила, изоставих спорта, изгубих си формата, с която бях започнала да се гордея и не само, че не бях щастлива, но и направих други хора нещастни. И сега какво? Нищо….