Весели празници, банда! Дано да сте имали една хубава година и дано следващата да е дори още по-хубава. Без големи обяснения и обещания, как ще отслабнем и какъв нов език ще научим, просто да сме здрави и поне да се опитваме да сме по-добри.
Ако чакате годишния отчет, ето го. Well, sort of.
Като гледате откога не съм писала, оттогава и не бях бягала. Не че нямах желание, ами се пребих по стълбите. Тъкмо излизах с Инди (интересно как повечето ми истории за пребиване започват с кучето) и тя ме дръпна, хлъзнах се и паднах. Предния път се отървах със синина колкото длан, този път обаче се стоварих с пълна тежест по гръб и си зачуках едно стъпало в гръбнака, на нивото на бъбреците. От очите ми изскочиха искри и угаснаха.
След като се обрах от пода и се качих обратно до вкъщи установих, че съм се заключила отвън, без ключ и телефон. Наложи се да се приютя при съседката ми отдолу, Катаржина, една полякиня, с която имаме много източно-европейски междусъседски отношения. Разбирай, след като се запознахме пихме заедно вишновка (на полски пак вишновка се казва), говорим си на стълбите и отвреме-навреме тя се появява на вратата да ми поиска чаша брашно или захар. След като М. се прибра от работа, и компетентно се изказа, че сигурно „ми е изскочил гръбначен прешлен“, отидохме до спешното, където се оказа, че имам натъртен такъв, 2 седмици пих по 3 пъти на ден обезболяващи, за да мога да си седя на задника и нощем се будех, за да се обърна.
Черешката на тортата за годината поставих в средата на Декември като катастрофирах и съсипах до тотална щета малкия ми Ситроен. Ще ми се да кажа, че някой друг ми беше виновен, но уви, аз си бях. Секунда невнимание, секунда спирачка по-късно в дъждовното време и белята стана. И понеже колата умря на място и пречех на движението, принудително викнаха паяк да ме издърпа до следващата бензиностанция, където за удоволствието платих 215 евро. (30 мин. на посока отиване и връщане до базата, по 194 евро/час).
Въобще, хайде да свършва 2015, защото ми писна от лош късмет и собствени простотии!
Гледам напред, и знам, просто знам, че 2016 трябва да е по-добра. Имам планове и надежди, и ще работя за тях.
Благодаря, че още ме четете. Честита Нова Година!
Честита! Аnyway..всички се препъваме понякога..важното е да не губим посока. Това ти пожелавам за Новата година-да не губиш посока.
Твоя вярна читателка- Ирен. By the way- аз съшо имам нова посока и приключения..е някой ден ще ги запиша някъде..стига да намеря време от щуротия )))