Весели празници, банда! Дано да сте имали една хубава година и дано следващата да е дори още по-хубава. Без големи обяснения и обещания, как ще отслабнем и какъв нов език ще научим, просто да сме здрави и поне да се опитваме да сме по-добри.

Ако чакате годишния отчет, ето го. Well, sort of.

Като гледате откога не съм писала, оттогава и не бях бягала. Не че нямах желание, ами се пребих по стълбите. Тъкмо излизах с Инди (интересно как повечето ми истории за пребиване започват с кучето) и тя ме дръпна, хлъзнах се и паднах. Предния път се отървах със синина колкото длан, този път обаче се стоварих с пълна тежест по гръб и си зачуках едно стъпало в гръбнака, на нивото на бъбреците. От очите ми изскочиха искри и угаснаха.

След като се обрах от пода и се качих обратно до вкъщи установих, че съм се заключила отвън, без ключ и телефон. Наложи се да се приютя при съседката ми отдолу, Катаржина, една полякиня, с която имаме много източно-европейски междусъседски отношения. Разбирай, след като се запознахме пихме заедно вишновка (на полски пак вишновка се казва), говорим си на стълбите и отвреме-навреме тя се появява на вратата да ми поиска чаша брашно или захар. След като М. се прибра от работа, и компетентно се изказа, че сигурно „ми е изскочил гръбначен прешлен“, отидохме до спешното, където се оказа, че имам натъртен такъв, 2 седмици пих по 3 пъти на ден обезболяващи, за да мога да си седя на задника и нощем се будех, за да се обърна.

Черешката на тортата за годината поставих в средата на Декември като катастрофирах и съсипах до тотална щета малкия ми Ситроен. Ще ми се да кажа, че някой друг ми беше виновен, но уви, аз си бях. Секунда невнимание, секунда спирачка по-късно в дъждовното време и белята стана. И понеже колата умря на място и пречех на движението, принудително викнаха паяк да ме издърпа до следващата бензиностанция, където за удоволствието платих 215 евро. (30 мин. на посока отиване и връщане до базата, по 194 евро/час).

Въобще, хайде да свършва 2015, защото ми писна от лош късмет и собствени простотии!

Гледам напред, и знам, просто знам, че 2016 трябва да е по-добра. Имам планове и надежди, и ще работя за тях.

Благодаря, че още ме четете. Честита Нова Година!

1 thought on “Life updates, смях през сълзи

  1. Честита! Аnyway..всички се препъваме понякога..важното е да не губим посока. Това ти пожелавам за Новата година-да не губиш посока.
    Твоя вярна читателка- Ирен. By the way- аз съшо имам нова посока и приключения..е някой ден ще ги запиша някъде..стига да намеря време от щуротия )))

Напиши коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Back To Top
%d bloggers like this: