На 33 години. 1.64 м. 57 кг. 29% телесни мазнини.

На 2389 км от вкъщи. Виждам семейството си 2 пъти в годината. За последно в България – преди 1 год. и 2 дни. Най-близките ми приятели са на 210 км. от мен.

Карам до работа 44 км. в посока. Имам 4 месеца до края на изпитателния срок. Миналата седмица плаках 1 път в колата на паркинга след работа от страх, че няма да се справя.

Живяла съм в 5 различни държави, посетила съм 11. Говоря свободно 2 чужди езика.

0 брака. 0 деца. 1 спонтанен аборт, преди 9 години.

1 куче. 29 кг. на 4 год. и 8 месеца. Ставам с нея в 5:50.

1 текуща връзка. Досега: 1 год. и 9 месеца. Той – 2 год. по-млад. Спи от близо час.

А аз пия 3-та чаша червено вино.

Не е като „30 неща преди 30“, но това ми дойде. Обещала съм си да бутам онлайн всичко, което ми дойде, без значение дали е умно и дали пасва на тематиката на блога, иначе съвсем ще замре.

Там ли съм, където съм мислела, че ще бъда на тази възраст, що се отнася до кариера и най-вече до семейство? Не.

Съжалявам ли за нещо? Може би, за някои неща. Но не виждам големи пропуснати възможности.

Пожелавам ли си нещо? Единствено да бъда по-открита, да имам куража да разказвам историите си, да се смея на глас и да обичам без резерви.

Другото някакси ще си го завоювам.