Понеже един от останалите ми 3-ма читатели специално ми напомни, продължавам с разказа.
След като подадох молбата, изкарах последния месец в маймунарника в лицемерни уверения как аз само от желание да се развивам напускам и че всички ще ми липсват. Не за друго, ами имах препоръка да вземам, иначе щях ей-така да си замина:
Вече 1.5 мес. съм на новата ми работа и всичко ми харесва. Заобиколена съм от интересни и креативни хора и научих повече, отколкото на старата за 3 год.
Само с карането до работа беше голям цирк в началото.
Още от първия ден, когато тръгнах, предпоставките за неприятности бяха налице.
Първо, аз бях карала на магистрала само веднъж. В Унгария. За 1 час. Преди 2 години.
Шоф. курс изкарах в натоварени градски условия, а това дава просто различен набор от умения. Аз съм факир на 1-ва и 2-ра скорост, уникално нагла в провирането на сантиметри от други коли, гадая маркировката по изстърган асфалт и предричам самоубийствени пориви у пешеходците, но не бях подготвена за немската магистрала, където със 130 км/час ти си същинска бабичка зад волана.
Второ, едва преди 2 седмици бях минала от дизел автоматик на бензин с ръчни скорости. Гасях колата като “стой, та гледай”.
И не на последно място, тръгнах с навигация, която не е обновявана от много време.
Та значи, потеглям кротичко сутринта и следвам примерно указанията на GPS-а. Той ме кара към съседното село, но аз му се доверявам. И след като ме заби в някакво поле, подлата гад ми каза, че карам с 285 км/час и съм на 12 км от Аахен. И таз добра!
Спрях навигацията и пуснах Google Maps от телефона. Те ме докараха до магистралата, която обаче е в ремонт и разградена като селски двор. Без да знам накъде, n-пъти взимах грешните изходи, навигацията ми изчисляваше наново и така 1.5 часа се лутах напред-назад като загубена душа из целия регион. По едно време бях в Белгия, на магистралата за Брюксел, телефонът ми беше горещ и с почти празна батерия, и въобще веселбата беше пълна.
Пристигнах на работа разтреперана, припотена и психически изтощена.
След 3 дни по подобна схема и издухан бензин за 100 евро най-накрая установих, че там, където магистралата се дели на [Анверпен, Хеерлен, Аахен] и [Брюксел, Лиеж, Аахен-Юг], аз трябва да взема отклонението за Брюксел, колкото и да ми е анти-интуитивно. Еврика!
Обнових навигацията и оттогава всичко е песен.
С изключение на онзи път, когато леко чукнах едно BMW отзад на излизане от магистралата.
Но това е една друга история… ;-)
Евалата мацко, справяш се прекрасно..
ами аз кола прокрах като теб на зор в България ..щото трябваше да правя по спешност един обект в Банксо и така по завои в планината ..
Лондон се оказва труден град за намиране на работа..мисля,че с немско късмет извади..
но пък кипи от живот и хиляди хора….
Лондон наистина е град със страхотна енергия.
На човек му се приисква да остане…
Ако не става с постоянна работа, може би свободна практика? ;-)
Грешка имаш, Ева – 4-ма сме (по)читателите ти поне ;)
Радвам се :)
Хахаха :)
Забавляваш се успешно :)
№5 от читателите съм :)
Поне си преброих пилците ;-)
Страхотна си, и ти се възхищавам на смелостта :)
Благодаря, Мая :)
Чакай, чакай, аз кой номер съм?
Да ти кажа, и актуалната навигация не помогна на моя съ-шофьор, когато се бяхме понесли из холандските нивя. Трябваше и аз да се включа на навигационен режим и съответно да не шофирам.
От друга страна ти съчувствам за ремонтите – и хвърчах, и се влачех по немските магистрали едно лято. Но пък голям кеф беше да си караш с 150 и някое порше да ти дава път веднага щом включиш мигач за престрояване!
Идейка – таблет имаш ли? Ако да, зареди го и него с GPS система и го взимай поне докато свикнеш.
Хубаво е да те видя отново при мен, Лю.
Аз научих пътя и вече нямам нужда от помощ, а и таблета ми няма 3G, на път съм без Интернет.
Ти как си, момиче?
Хубаво е, че пишеш. С усмивка.
А най-добре е наизуст, да.
Как ли съм? Ще го напиша – знаеш къде.
Ааааааааа, тая с объркването около Аахен и влизането в Белгия и аз съм го правил – караш, караш след околвръстното на Ааехн, минаваш по един селски път с ливади и храсти от двете страни и изведнъж – бам, табела за Белгия.
Аз с това си обяснявам бързата капитулация на Белгия през Втората световна, излезли швабите на неделен пикник, объркали се, и вместо да се приберат, се озовали в Брюксел.
Тъй, тъй, стават грешки.
Или както казваше Джон Оливър в сегмента си за крайно-десните партии – „When Europe goes far right, it goes far right … through Belgium“ :D