Няма нужда да ви казвам колко обичам книгите от Света на диска. Толкова пъти съм правила препратки към тях или направо съм ги цитирала! Дори когато се събудих от упойката след последната ми операция, първата ми работа беше да известя приятелите във Фейсбук, че „нИ съм УмРЕла“. Гледам на себе си като на една от неговите вироглави вещици.
От първия път, когато Гюлтен ми бутна „Глинени крака“ в ръцете преди 14 години, през „Интересни времена“, която ми взеха в болницата през 2002, за да не ми се отворят шевовете от смях, и всеки един път, когато се люшках с четеца в автобуса с усмивка на устата, Светът на диска беше за мен извор на радост и материал за размисъл.
Благодатен за цитиране и абсолютно гениален беше Тери Пратчет.
Надявам се Смърт да го е срещнал като стар приятел!
