Все така става! Тъкмо се наканя да се похваля и в блога, че вече спокойно карам кола, а именно една Smart буболечка, дизел, автоматик, икономична, пъргава, повратлива и намираща си навсякъде парко-място, и от вчера останах без нея.
Бяхме на гости на Маркус, който кашля толкова зле, че тази седмица ще го изследват за рак на белия дроб, и тъкмо станахме да си тръгваме, когато отвън се чу някакъв невъобразим трясък, все едно метеорит падна. Изскочихме на улицата, а там 20 метра ситни стъкла, пушек и авточасти. Двете коли, паркирани отпред – тотално помляни.
Един руски джигит на 2.8 промила се джаснал с БМВ-то в колата на Маркус, тя се завъртяла, отскочила напред и блъснала Смарта. Горкичкия, и без това приличаше на играчка от шоколадово яйце, сега беше съвсем като настъпан.
Жалко, но се радвам, че още не бяхме излезли на улицата. Понякога не е лошо да пропуснеш среща със съдбата. Особено ако съдбата ти се явява в лицето на пиян човек зад волана.
Малкият дявол :)
Това към този пост ли е коментар или към онзи с крадливото ми куче? :)
Леко се е разминало – само с една помляна кола :)
Макар, че ако някой така добре ми смели колата, определно ще се влоши здравето ми! :Д
Няма страшно, ти да си жива и здрава – коли се купуват и се оправят.
И аз това си викам. Всичко друго се купува, здраве и живот – не.
Винаги като ти чета нещата все едно с любима стара приятелка съм седнала на по кафе и си разправяме случки и истории)) всичко ми звучи толкова близко и искренно..А иначе дежавута ..ко да ти кажа…добре, че си се оттървала с един Smart))
Много ти благодаря за коментара, радвам се, че ти е уютно при мен :)