Оскар Уайлд беше казал, че трагедията на всички жени е, че заприличват на майките си. И макар да не мога да се надявам да стана толкова добър човек като майка ми, то в някои отношения започвам удивително да й приличам. А именно в това, че ме изпълва задоволство при вида на прясно изпрано и окачено перде и мога да прекарам часове наред в магазин за домашни потреби, гледайки в захлас тигани, канички, етажерки и килимчета.
Наред с това се активира и един фамилен ген, който безжалостно кара всички да запълват и последната си свободна секунда с някакво занятие. Прадядо ми, лека му пръст, до 85 години активно работеше. Дядо ми е на 83 години, но още си пише в тефтер план за годината, кой разсад кога трябва да е готов, кое кога се пръска, бере и пр. И си го следва! Семейните активности са шарен калейдоскоп от обработване на всяко парче земя, над което имаме права*, варене на консерви, оправяне на коли, боядисване, рендосване, плетене, чистене, отглеждане на мушката, и прочие съзидателна дейност. Дори сестра ми, която няма 30 още, всяка събота и неделя е на селото на мъжа си и ако нямаше хвостохранилище наблизо, и тя щеше да прави консерви. Работливи ‘ора, само аз като кукувиче яйце в гнездото.
Но ето че и мен ме ухапа щуреца. Не е като да нямам други проблеми, обучение в ход и твърде много хобита (сдобих се пак с акустична китара), но се хванах да ремонтирам квартирата. Не мога повече да гледам мърлявия петнист линолеум от 70-те, фирмата-наемодател ще покрие част от разходите, имам и кой „да ми уйдисва на акъла“, та тази събота и неделя разглобихме кухнята и я лакирахме в кремаво-бяло, като за начало. С изключение на няколко полепнали мухи по боята – пълен успех, ще изкара още 1-2 години! Дървото трябва да се китова, защото при шарнирите е доста разръфано, трябва още да се боядисат стените и да се смени балатума, да сглобим всичко и voilà! С няколко икейски аксесоара, крайният резултат трябва да е кремаво-бял с малко дървесна текстура и стоманени акценти.
Очаквайте снимки преди/след когато съм готова, а преди това – разказ какво си намирам в Pinterest и какво ме вдъхновява.
Оу, и знаете ли какво? Отзад на кухненския шкаф намерих лепенка. Кухнята е поръчана при еди-коя си фирма на 27.02.1978 год. Винтидж работа.
* С изключение на парцела от старата къща, който се намира в ромската махала на селото. След като няколко години от него и един картоф не видяхме, въпреки цялата работа, баща ми го писа ничия земя и се отказаха да садят каквото и да е в него.
