Понеделник сутрин в офиса. Карло бодро обявява:
– Хей, почти уикенд е.
Ако питат мен, твърде е рано да се радва, но същото се повтаря във вторник, сряда, четвъртък и с всеки изминал ден твърдението става все по-вярно. И когато в петък сутрин отново го засичам пред кафе-машината и отварям уста да му кажа „Е, Карло, вече си прав, почти уикенд е“, той ме поглежда и тъжно отронва:
– Почти понеделник е.
хихххихи забавен колега си имаш ;)
ако се научи да живее в настоящето, ще му е по-хубаво според мен.
Цялото нещо по-скоро е някакъв режисиран виц, но беше добър :)