Образование – в дъното на класацията

Знаете, че не съм от най-сериозните блогъри, рядко се разписвам, но пък днес ми дойде да коментирам една новина от Капитал.

PISA 2012: България е в дъното на класацията по математика

България е на 47 място по математика от общо 65 държави, участвали в международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и изостава с над една година в обучението спрямо средното за ОИСР ниво.

….

PISA изследва нивото по четивна грамотност, математика и природни науки като тази година акцентът е върху математиката. Изследването е изключително важно, защото проверява не толкова теоретичните знания, колкото уменията за прилагането им на практика.

Вярвам ли на тази информация? Абсолютно. Тук става дума за подготовката на средния ученик, а не на блестящите ни мозъци, които събират медали на международните олимпиади по математика и информатика, а после потъват в престижните университети в Америка и Европа, за да не се завърнат повече никога в страната.

Вчера коментираха и тук резултатите от PISA. Германия е на 16-то място, а първите 7 места се заемат изключително от азиатски държави. Явно, за да се успокоят германците показаха ежедневието на китайските деца, как се съсипват от учене и уроци по цигулка, пиано, езици и пр. и обясняваха, че въпреки цялата си подготовка, това са бъдещи висококвалифицирани изпълнителски, а не лидерски кадри и че резултатът от PISA не отразява непременно качеството на образованието.

Но все пак, щом тази класация показва способността да прилагаш знанията на практика, аз бих казала, че именно това е „качественото образование“. И явно в България то е предимно илюзорно. Защо?

Открай време се залага на зазубрянето на многобройни, безсмислени факти и литературни анализи, в които с високопарни, неразбираеми фрази трябва да обясниш какво е чувствал и искал да каже лирическия герой. И нищо не се е променило от времето, когато на частните уроци по БЕЛ за кандидатстване в гимназията всеки опит за самостоятелна интерпретация от моя страна беше порязван жестоко. Чувствах се, все едно се опитват да ме натъпчат в кутийка, която е твърде малка за мен.

Както на матурите, и на теста PISA учениците от профилираните (в тях влизат езиковите и математическите например) са се представили много по-добре отколкото тези от професионалните (бившите техникуми) и непрофилираните. „Това е система, която силно диференцира, дори дискриминира учениците“, коментира Светла Петрова.

Тук засягаме една стара история, в която се канеха да реформират математическите гимназии и ме бяха ядосали. Хубаво, системата да ни е виновна, но в цял свят има „добри“ училища, откъдето децата излизат по-подготвени и това е факт. Щом ученици, излезли с еднакви оценки от едното или другото училище са на равна нога при балообразуването и кандидатстването за университет, то значи дискриминация няма. Има завишени изисквания в Математическите и профилирани гимназии и занижени такива в техникумите. Единия излиза подплатен с реални знания по математика, а другия само с повърхностни. Единият е имал 13 часа на седмица математика, а другият – 4 часа. Е, как да са еднакви?

Отделно, че по принцип целта на техникумите не е да изкара ерудити, а да подготви кадри направо за работния пазар. В Германия това е много по-ясно видимо. Професионалните училища и всякакви „обучения“ от ранга на полу-висше училище и колеж на работния пазар и в своята ниша са достатъчно желани, търсени и наемани и без да имат диплома за висше образование. Докато при нас самото висше образование е дотолкова обезценено, че от всяка секретарка се иска висше по „Администрация“ или „Право“.

И да се върна на предишната си мисъл, поначало не всички ученици са с еднакъв интелектуален потенциал и възможности. Вместо да се чудят как да направят всички „равни“, както в светлите времена на комунистическа идилия, по-добре ще е да се съсредоточат да изкарат от всеки максимума и да научат децата да мислят. Не само за математическите задачи, а и във всичко. Не да зубрят какво е чувствал лирическия герой, а да обсъждат, да си го представят, да предполагат, дори и да е погрешно. Страшно е важно младежите да се научат да анализират, да подлагат всичко на съмнение и да мислят критично. За да израстне едно поколение от оправни и инициативни българи, което не може да бъде манипулирано и захранвано безропотно с фалшива информация.