Звездните рейнджъриИмах големи очаквания, или по-скоро погрешни – Хайнлайн като хуманист. Но неслучайно „Звездните рейнджъри“ е наричан „милитаристичен роман“. Всичко в него е за войната, за дълга, за силата и за това какво е да си войник.

Разказът изцяло се върти около дългите месеци обучение на главния герой за пехотинец, а впоследствие и офицер. Имаше зачатъци на екшън във войната с „дървениците“, но позагубени сред изброяване на роти и офицерски длъжности. Завръзка и развръзка също нямаше, историята завърши с една успешна мисия на пехотинците, която даже не доведе до трайни последици във войната.

Есенцията на книгата са собствените разсъждения на главния герой Хуан „Джони“ Рико и диалозите с обучаващите го офицери, като проводник на спорни идеи – за силата като основен ефективен начин за решение на конфликти, за общество, където правото да гласуваш не се дава, а се заслужава чрез служба, защото само човек, който е доказал, че поставя колектива над себе си, може да разбере отговорността от това да гласуваш и да участваш във взимането на решение. За свободата, която не е даденост, а периодично трябва да се заслужи „с кръв“. За тежките физически наказания като единствено средство да въздействаш на младите, защото човекът въпреки цялата си цивилизованост не се ражда с морал, а той трябва да му бъде насаден, по един или друг начин, от обществото.

И постоянно се сравняваха хората с кучета.

На моменти се чудех дали авторът умишлено не иронизира и търси да провокира някакъв дебат, но не, през 1959 по такъв начин си е представял Хайнлайн нещата. Че до края на 20 век западната цивилизация ще се е разпаднала под натиска на вътрешната престъпност и войната с Китай, и че създадения вакуум може да бъде запълнен устойчиво само от милитаристичен тоталитаризъм.

Книгата съдържа идеи, на които се противих, но в никакъв случай не е лошо написана, напротив, много реалистично изследва военното мислене и ежедневие. Всъщност, тя дори е права за много неща, защото сегашния ни свят оперира твърде много по описаните закони на силата, само на мен не ми се иска да е така. „Дървениците“ бяха интересна раса (Царицата на кошера и бъгерите от „Сагата на Ендър“ са много подобни, но тя е написана и около 20 години по-късно).

Филмът е детски, наивен и в сравнение с книгата в него няма нищо ценно. Доколкото разбрах сценаристът даже не е дочел книгата. Кадетите се гониха по палубата и се хилеха „който стигне първи, той ще кара на тренировъчния полет“, кафета си носеха, флиртуваха. Смесени роти от двата пола, вдигат тревога, взводния вижда, че главния герой е с момиче в леглото и му дава още 20 мин, ей-такива глупости. Епични битки с буболечките, но липсваше най-важното и интересно нещо от книгата: роботизираните бойни костюми на пехотинците, телата от тонове стомана с електронни сетива, описани с такъв ентусиазъм от Хайнлайн.

Книгата -да, филмът – не.

2 thoughts on “„Звездни рейнджъри“ или „нищо общо“

  1. Кой точно филм сте гледали, защото аз си мисля, че ги имаше „телата от стомана“.

    Сценаристът на филма беше го направил да бъде пародия на нацизма.

    1. В грешка съм: не сценаристът, режисьорът не е прочел книгата. Бил се отегчил и депресирал.

      Гледала съм Starship Troopers (1997) с Дениз Ричардс. Веднъж преди доста години и наскоро пак, но само донякъде, до след голямото отстъпление от Whiskey base, значи да кажем на 70%. Освен ако специалните костюми не се появяват само за финалната битка, значи изобщо ги няма. (погледнах в imdb, няма ги). Но пък аз си ги представям като бойците от третата „Матрица“, ако се сещаш …

      Военните униформи са силно подобни на немските от WWII и флагът на Федерацията също, но филмът не е пародия на нацизма. Поне аз не го приемам така, не е направен с достатъчно умисъл и внимание (което си и личи като му видиш списъка с Goofs).

Напиши коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Back To Top
%d bloggers like this: