С куче няма скука, обещавам ви! Аз имам някои стари мебели, останали от предишния наемател – диван от естествена кожа с винтидж вид, който много си харесвам, и два фотьойла от изкуствена кожа, които не ми лежат на сърцето, затова съм ги предоставила на кучето да спи на тях. Прибирам се днес, черният ураган вилнял, пода на хола – покрит със ситни парченца дунапрен, изчовъркани от седалката на единия фотьойл. Та хващам аз метлата и забелязвам някакви хартии на пода с неизвестен произход. Както казват в народните приказки – за вас лъжа, за мен истина – в тапицерията е имало скрити стари писма.
По-интересната част от находката е измачкан лист. От едната страна има писмо от 13.02.1986 година, а на обратната страна е отговор на същото, седмица по-късно. Първа кореспонденция по обява за запознанство, изцяло напечатанa на пишещи машини.
Герти Ф.
Вегберг*, 13.02.1986 год.
Скъпи господине,
Вашата така мила обява така приятно ме развълнува, аз съдя по нея, че Вие сте един толерантен мъж, достоен за любов. В днешно време има много малко хора, които наистина проявяват сърдечна топлина, честност и разбиране към останалите. Чувствам, че се обръщате към мен** и много бих се радвала да се запознаем.
Може ли да се представя, аз съм вдовица, 49/1.69 топлосърдечна, благонадеждна, толерантна, с поддържан външен вид, непушачка, но също така и домошарка. Имам дъщеря студентка в Южна Германия, произхождам от семейство на държавни служители от Бьомен.
Като една прочувствена романтичка, вярвам в една нежна любов и бих се чувствала много щастлива да намеря подходящия партньор. Може би Фортуна ни е събрала. Би било чудесно!
В случай, че тези сведения Ви допаднат и събудят у вас желание да се запознаете с мен лично, ще очаквам Вашето писмо.
С надежда, че настоящото ще Ви завари щастлив, поздравява Ви скъпа непозната,
Сърдечни поздрави,
/подпис/
П.П. В случай, че не Ви харесам, моля да ми върнете снимката. Дискретността е осигурена и желана.
Визбаден, 20.02.1986 год.
Скъпа г-жо Ф.,
Натъжавате ме като пишете толкова особено мило. Изглежда с моята обява нагазих в нещо, което въобще не бях предвидил – планина от писма. И някои от тях, почти толкова мили колкото Вашето. И понеже не мога да се разкъсам, налага се да Ви върна писмото и снимката. Аз знам и усещам какви надежди и симпатии сте вложили в това писмо. По точно този начин, по който аз съм вложил надежди и симпатии в моята обява. И като Ви пиша сега така, сигурно ще си кажете „Жалко!“ Аз, уверявам Ви, също казвам това. Много други (не се чете) изпращам обратно просто набутани в един плик. Но на Вашето мило писмо трябваше да напиша тези редове.
Един скъп и сърдечен поздрав,
Ваш Подател
Защо жената е запазила този отказ?
Защо го е скрила?
От кого?
Никога няма да разбера.
Другите писма бяха потвърждение за договор към Дойче Телеком за същата получателка, но на друг адрес и сметка за телефон от 240.64 дойче марки от 1998 година.
- Намира се на около 30 км. от моето местоживеене.
** ich fühle mich angesprochen трудно си го превеждам на български.
Д-а-а-а, всеки преследва по свой си начин птицата на щастието …
Аз си мисля, че просто не й е харесал снимката. Ако е имал много писма, със сигурност първият подбор на кого да отговори е бил по външен вид, не само по това колко мило е било писмото, не мислиш ли?
По всяка вероятност… все се съди по външния вид :(
Че не я е харесал се разбира от отговора му, това не е важно. Иначе наистина е имал доста кандидатури; аз преди време попаднах на блога на Евгени Тодоров, той навремето е работил в ТВЦ-Пловдив и там правеха предаванията „За един милиард“ и „Адрес 4000“. Та за второто предаване (то беше за запознанства) разправя като го почнали, първите два дни нищо, никакви писма. И на третия ден отива на работа заедно с водещата на предаването и намират секретарката им в една стая, зарината от писма до предаването, чете и реве. Та той, ще не ще, е направил един анализ – примерно, че жената като мине 30 вече и е по-трудно да си намери половинка, докато мъжът не бърза, той и на 40 все още е желан, радва се на вниманието на другия пол по-дълго време и т.н.
Така че отказът на господина не ме учудва с нищо.
А що се отнася до запазването на писмото, според мен е запазено по погрешка: вероятно жената е бързала да го скрие, а компанията на сметките към Дойче Телеком е случайна.
Е, ясно, че „Адрес 4000“ е предаване за запознанства, нали затова така съм си озаглавила публикацията :-)
неволно докосване до чужда душа …
добър си Шерлок Холмос..а изводите оставяш за читателите..не те бях чела напоследък ..впредвид събитията..но е добре ,че отпусна повече да пишеш..отново)