Домоуправителят реши, че не можем да си държим велосипедите в приземната стаичка, а всеки трябва да си ги прибира в мазата. Хубаво, но нямах идея дори коя е моята. Нито на ключа има номер, нито в договора за наем пише.
Слязох долу, спрях за момент на вратата, после с уверена крачка тръгнах към последната врата в най-забутания коридор, откъдето ще ми трябват поне 5 минути да вкарвам и изкарвам тежкото колело сутрин. Вкарах ключа, щрак! и … веднага се отвори.
П.П. После пробвах ключа и на други врати. Не стана. Бях си познала мястото от първия път.
Харесва ми, че напоследък ти се случват едни такива весели неща:)))
А колегата ме съветва да не се подценявам…
Е, как, като късметът ми е такъв във всичко, както с този маза … :-)
А може би имаш талант в квартирните кражби?!
-)) какво други си си намерила там
иначе – мн хубав дизайн на сайта, кой ти го направи
Рони, дизайнът на сайта е готова безплатна тема, долу има линк към сайта на тези, които са я правили. Теоретично би трябвало и аз да мога да си направя, но нали децата на обущаря ходели боси, с моите сайтове най-малко се занимавам :-)
@Кентавър: Аз съм жена с много таланти. Особено се гордея с опита си от САЩ. Окъсам ли я много, като отсервиращ/домакиня/мияч на чинии съм страшно пъргава и бърза. Кражби още не съм пробвала, но човек никога не знае … ;)
мхм ама е май само за wordpress? проклет да е деня, в който избрах блогспот
Позна си от първия път, че ще е най-далеч, нали? ;))
Има си хас :-)