Домоуправителят реши, че не можем да си държим велосипедите в приземната стаичка, а всеки трябва да си ги прибира в мазата. Хубаво, но нямах идея дори коя е моята. Нито на ключа има номер, нито в договора за наем пише.

Слязох долу, спрях за момент на вратата, после с уверена крачка тръгнах към последната врата в най-забутания коридор, откъдето ще ми трябват поне 5 минути да вкарвам и изкарвам тежкото колело сутрин. Вкарах ключа, щрак! и … веднага се отвори.

П.П. После пробвах ключа и на други врати. Не стана. Бях си познала мястото от първия път.