Не сте ме виждали да публикувам рецепти, нали? Това е, защото готвенето ми следва желязната практическа насоченост „я да видим какво можем да задушим в тигана за 20 мин“. И приоритет за включване имат неща, които са тръгнали на разваляне. Вкусно става, но не е за показване.
Изглежда, че германците доста залагат на сезонната храна. Доскоро навсякъде продаваха ревен, а преди да дойде времето на ягодите, е Spargelzeit! Миналата година пропуснах сезона на аспержите, но тази вече се отчетох.
Първият опит беше мизерен провал. Кой да ми каже, че бялата аспержа трябва да се обели преди варене и че се яде със сос холандез. Аз я джваках с жилавата кора, подправена със зехтин и балсамов оцет. Нооо … със зелените се оправих малко по-добре. По препоръка на колегата ми, бивш готвач, комбинирах с варена шунка, яйца и сос. Червената пиперка е за красота. А самите аспержи са варварски накълцани понеже тенджерката ми е малка и не мога да ги сваря цели.
Та-даааам:
Така и не се научих да ги обичам белите аспержи, но зелените най-много ги харесвам нарязани на 2-3, запържени в тиган с малко зехтин, сол и черен пипер. А, и в ризото със сметана и пармезан. Твоите изглеждат чудесно :) .
Благодаря за препоръките, непременно ще пробвам! По принцип съм много консервативна като стане дума за опитване на нови неща, но веднъж да се престраша …
А част от естетиката на кадъра е и в шаренията :0)
И аз съм консервативна, т.е. обичам да опитвам нови неща, но трудно ми харесват. А на аспержите мисля най-привлекателната част са им цветовите комбинации и контрасти :) . Иначе белите все ми напомнят вкуса на варена ряпа…