„Вечната Амбър“

След „Покани ме да вляза“ на Йон Айвиде Линдквист, шведска бруталия от най-висок ранг, за контраст се хванах да чета една вечна класика, любима книга и пътеводна светлина на много жени, а именно „Вечната Амбър“. Ще преразкажа историята за тези, които искат да обогатят общата си култура. Все пак, „Вечната Амбър“ се е превърнало в нарицателно за някои наши политици. Значи оттук нататък: big spoiler alert!

Анотацията:

Историята в книгата отвежда читателите в Лондон през XVII век. Красиво провинциално момиче е изоставено на улицата. Амбър е само на 16 години, бременна и безпарична. Въпреки всичко, което животът ѝ поднася, благодарение на своята красота, съобразителност и смелост, тя успява да се изкачи до завидна позиция в обществото – става графиня от антуража на Чарлс Втори.

Тук грижовна женска ръка личи в оформлението – удобно е премълчано, че Амбър има основна вина за това да се окаже бременна и безпарична на улицата. Дръзката и красива девойка има много кандидати в родното село, но след ободряваща разходка в гората до панаира с минаващ през околията лорд, тя се отпуска в умелите му ръце и понародному казано, му дава цветето и саксията си, а след това със сълзи го увещава да я вземе с него в Лондон. Той се съгласява неохотно, но изрично й натъртва, че не може и никога няма да се ожени за нея, и естествено, от този момент нататък, тя е безумно влюбена в него.

Лондон е всичко, на което Амбър се е надявала, но след няколко блажени месеца, лордът заминава да върши лордските си работи по море и оставя бременната Амбър да се оправя сама. Понеже не е пълна свиня, оставя й достатъчно пари за няколко години напред и й дава съвети какво да прави, но пък Амбър не слуша, и поради своята наивност скоро се оказва омъжена за измамник, който й взима и последния шилинг.

В затвора за дългове Амбър, дето се вика, попада на хора и става човек. Присламчва се към един крадец, заедно с него избягват от затвора и красавицата започва да участва в измамни схеми. След обесването на покровителя си, от крадла се урежда за актриса, омъжва се набързо няколко пъти и се издига до една от метресите на Чарлс Втори, която като златокос паяк плете мрежи от информатори и интриги.

Това е история за истинската любов, всепобеждаваща и всеопрощаваща. Амбър много си обичаше нейния Брус, винаги го срещаше с трепет и и грижливо правеше да пометне всички други деца, освен неговите. Не мога да реша коя ми беше любимата част от книгата. Дали когато бяха болни от чума и се грижеха един за друг, дали когато Амбър и доведената й дъщеря от втория брак едновременно бяха бременни от Брус или когато Амбър претрепа третия си съпруг със свещник по време на големия лондонски пожар, задето той се опита да я отрови, че му изневерява със сина му.

При четене на „Вечната Амбър“ неизбежно изниква сравнение между героинята и Скарлет О’Хара от „Отнесени от вихъра“. Красиви, своенравни жени, решени на всяка цена да забогатеят и просперират в трудни времена, с цената на скандална репутация и няколко брака, уверени в силата на собствения си чар и превъзходство. Но докато Скарлет със здрава ръка въртеше бизнес, то Амбър си строеше палат с позлатени клозети, поръчваше си скъпи рокли, сипеше си златни стружки в косата и прочие безполезни щуротии.

Последните 50 страници са просто безценни. Не можеш да откъснеш поглед от тях, като влакова катастрофа са. Любимият Брус се връща от Америка женен за красива жена с класа и морал, а застаряващата Амбър открива, че е в патова ситуация – въпреки натрупаното богатство и титли, той никога не е имал намерение да осъществи желанието й да се ожени за нея. Оттам нещата се завъртат надолу по хълма, за да се стигне до момента, когато Брус заварва Амбър да злобее и напада бременната му съпруга, бие й един шамар и я изпраща да си ходи.

Скоро след това семейството си заминава за плантацията в САЩ, а придворните интриганти, за да се отърват от Амбър й казват, че съпругата на Брус внезапно е починала по време на пътя, и тя хуква да го гони през океана …

Е, сега кажете, как да не е любима женска книга, м?