Пролетта се забави по нашите ширини. Чакаш слънце и цъфнали нарциси, а то вън сняг фръска. И докато се подпирах с лакът и гледах от другата страна на прозореца сиво небе, налегна ме нещо, което поради липса на по-точна дума ще нарека „пролетен кривиндел“. Защото умора не е, дори напротив, енергия имам в излишък, но не от хубавата енергия, „тъкмо съм се събудил, чака ме прекрасен ден и ще свърша сто неща“, а по-скоро онази, другата енергия, дето ти идва след като 3 часа си сглобявал подматрачна рамка от Икея в Сизифов маниер – тъкмо набуташ „ребрата“ в гумираните им гнезда от едната страна, те пък от другата страна изпадат. Раздразнителна, недоволна, дебела, разсеяна, напоследък съм true delight.

Мистерия няма – тялото ми реагира на липсата на слънчева светлина и хормони на щастието, а умът ми е смачкан от стреса, че наличния ПланЪ!, беше сведен до „Ъ?“ и аз идейка дори си нямам за цел и посока в живота.

Да, някои поставени цели постигнах, например изплатих си дълговете, чета повече и хубави книги, но и много други останаха да висят – нови познания в работната материя, ново портфолио, по-активен живот и по-разумно хранене. Та голяма част от кривотията ми идва от ясното осъзнаване, че съм можела да видя, да науча и да постигна много повече през тези месеци, откакто съм тук, а не съм го направила.

Тук като истински мъдрец цепих нещата, които не зависят от мен – атмосферно време, любовен живот и обща благосклонност на съдбата – за които не си струва да се ядосвам, от тези неща, които сама мога да променя, ако само спра да се чувствам безцелно виновна и нещастна, и вместо това си налегна парцалите. И понеже не съм максималист, знам, че няма да стане бързо или лесно, нужни са целенасочени и постоянни усилия. Вече обърнах навика да пия 5 кафета и 1 чаша вода на ден, с което да си скапвам бъбреците и цялото тяло в що-годе приличен режим да пия 1 кафе и поне 1 литър вода. За някой може да не е много, за мен е напредък. Въртя педалите по 1-2 пъти седмично, увеличавам разстоянието, за работата гледам tutorials онлайн, и работя извънредно вкъщи.

‘Щото само с кривотия не става …