Това е един особен момент на яснота.
Застиваш и за миг ти се струва, че се движиш бързо в тунел, става ти горещо, а после над главата ти тъканта на вселената се разкъсва и върху ти плисва Просветлението като леген студена вода.
Онзи момент, когато осъзнаваш, че си направил ужасна простотия и не знаеш как ще се оправиш с последствията …
Ми, очаквам продължение.
И, btw, жокер за един брой на едно списание.
По-скоро предговор: с идеята да спестя 100 евро поръчах транспортна клетка за кучето от Германия. Мислех – ще я взема под мишничка и хоп, прибирам се. Да, ама се оказа, че представата ми за размерите й е била грешна и когато ми я доставиха се изправих пред нещо опаковано в кашон, мой ръст високо, което нямаше начин да мъкна по влак, летища, таксита, автобуси и през прочие другите фази на прибирането.
Продължението е, че се наложи се пратя клетката до България по транспортна фирма, с която пък се гонихме на границата с Белгия, защото не можеше уж да дойде в моето село, струваше ми 100 евро, куп нерви и клетката пак не дойде навреме.
Жокер: 2004. Влачи! :-)
А колко по-лесно щеше да е, ако отдавна беше преминала на котки …