Преди седмица след старателно оглеждане и пробване си купих 2 нови единични сенки за очи към палитрата на ArtDeco. И като казвам „палитра“ имам предвид другите 4 цвята, които стоят в кутийката с магнитно дъно. И какво се оказа – единият нюанс, люляково-сиво, вече го имам.

Дребен факт, маловажен, но значи нещо, защото не е първият път когато това се случва. Открила съм, че поставена в ситуация да взимам решение, сходна с такава предходна, в която аз не си спомням какво съм решила, избирам по абсолютно същия начин.

И оттам съм изградила един вид доверие към себе си. Аз съм постоянна в изборите си.

В този живот поне 2 пъти съм взимала решения, които са изглеждали нерационални, но съм се водила от усещането за собственото ми добруване. Отказах желана специалност в университета, отказах да живея за постоянно в САЩ. И съм убедена, че съм постъпила правилно, че върната в същата ситуация, при същите условия, аз щях да взема същото решение.

Предполагам, същото важи и за грешките. Дори и да можех да повторя живота си, пак щях да допусна същите грешки.

И затова не съжалявам за нищо.