Аз твърдо вярвам в наградите от отложеното удоволствие, затова и дълго не посягах към тази книга. Но докато през лятото светът със затаен дъх и батерии на нощното шкафче четеше в нюанси на сивото, аз обърнах поглед към мрачна индустриална Англия от 19 век и романът на Елизабет Гаскел „Север и юг“.
То се знае, причината изобщо да имам някакво сведение за съществуването на „Север и юг“ е едноименния мини-сериал на BBC от 2004 година с участието на Ричард Армитаж, чиито сурово излъчване и бистри сини очи произведоха глух тътен в сърцата на женското човечество. Книгата също си струва, стига да си дадете достатъчно време между филма и прочита й, за да я усетите като отделна творба. Въпреки съществени разлики – премахнати и дописани сцени, дори изчистени тематични линии (религия, отстъпничество) и двете сами по себе си са доста стойностни.
За съжаление, с изключение на „Кранфорд“, никое от произведенията на Гаскел не е издавано на български и ми се наложи да чета в оригинал, въоръжена с един Оксфордски речник. И ако някога съм си въобразявала друго, набързо бях смирена относно предполагаемото си владеене на английски език. Насладих се на книгата, но така и не разбрах защо авторката е критикувана за „немелодичност на речта“.
Най-често „Север и юг“ е сравняван с „Гордост и предразсъдъци“, предполагам заради идентичното развитие на любовната сюжетна линия. Приликите обаче свършат дотам.
Г-жа Гаскел няма проблясъците на хумор на Джейн Остин, дори напротив, по викториански залита към лека мелодраматичност. Но докато „Гордост и предразсъдъци“ се ограничава в иронични съждения достойното поведение в обществото и морала, в „Север и Юг“ в допълнение се разгръща богата социална тематика за прогреса и цената, която някои заплащат за него, отношенията между господари и работници, дълга към тези, които зависят от нас и утехата, която религията (не) носи на онеправданите. Без съмнение, Гаскел е повлияна от Чарлз Дикенс, най-малкото защото работи под пряката му редакция.
Препоръчително четиво, дори задължително за почитателите на тази английска епоха.
П.П. Ако притежавате Kindle или си свалите приложението Kindle for PC / Mac / iPad, книгата е достъпна за безплатно сваляне в Amazon.
Прочети и Wives and Daughters и гледаj и филмът, разбира се, ако все още не си. С книгата се справих и без речник, при положение, че я четох в момент, в който нямахме допир с английския :) Елизабет Гаскел всъщност ми е много любима авторка, осъзнавам сега.
О, разбира се, че съм го гледала. Започнах да чета и оригиналната творба на английски, но ми вървеше бавно, а и някак неохотно, понеже (ако правилно съм разбрала) всъщност книгата е останала недовършена и има големи разлики с филма. А той свърши за мен много вдъхновяващо. Но ще я дочета. Благодаря, че ми напомни.
Да, така е, доста е обезкуражаваща мисълта, че не е завършен, но за щастие краят на написаното дава изключителни надежди за това, какво ще се случи :) Иначе наистина цялата книга е някак по-тиха, ако мога да се изразя така, любовта е плаха и спокойна, а не чувствена и крещяща (трудно ми е да намеря правилните думи), сякаш само лек, небрежен фон на всичко останало. Но аз се ядосвах и страдах с Моли :), което си е постижение все пак :)