Исках да отделя време и да обясня защо взех решение да напусна България. Обаче събитията от вчера така прекрасно илюстрираха всичко, което ме убиваше и още ме убива в българската реалност, че думите стават почти излишни.

Когато една държава е така изядена от корупция, както е България, законите в нея не могат да се прилагат. Те могат да бъдат насилвани, огъвани и заобикаляни, за да обслужват интереса на текущи властимащи и техните сателити. А волята на гражданите и реалното добро за страната се потъпкват, сред мълчанието на медиите.

Вчера един престъпник си направи подарък и неговите мижитурки приеха поправки в закона за горите, облекчаващи изграждането на “открити съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди, включващи и необходимите леки второстепенни постройки на допълващото застрояване, свързани с тяхното функциониране” на терени от горския фонд. С такава широка дефиниция, злоупотребата е сигурна, дори е ясно кой ще се облагодетелства.

И понеже очевидно ни имат за идиоти, отдавна ни подготвяха с изказвания за ски курортите в Италия и Швейцария, и как сме губели от това, че не си развиваме туризма. Откакто се помня живея на морето, много добре знам как „развиха“ туризма там. Кич, бетон и дебнещо хранително отравяне, а масовият турист е беден и алкохолно ориентиран. При всичките природни дадености, при всички възможности, които имаше … от алчност и безхаберие всичко беше осрано.

Вчера имаше протести, спонтанни и сравнително масови. Защото напук на всичко, още не сме станали безгласни. А повечето медии отразиха рожденния ден на престъпника, кой му подарил теле, кой торта, и как той заповядал министерска сватба с ножица в ръката. Омаловажиха протестите като нарекоха протестиращите просто „екоактивисти“. За мен това беше комай толкова страшно, колкото и самите промени. Четете блогове, не новини, и ще получите по-вярна информация и по-задълбочен анализ.

В такива ситуации се чувствам гневна и безпомощна. Защото осъзнавам каква сила са престъпността и корупцията, корена на всяко зло в България. Ядосвам се, защото ми се иска да вярвам, че ще надделее разумът, а не интересите.

А надеждата е толкова мъничка …