Der Untergang (Крахът на третия райх) е историческа драма, отразяваща последните 13 дни от живота на Адолф Хитлер. Сценарият е изготвен достоверно на база спомените на Трудъл Юнге, лична секретарка на фюрера, която преживява войната и едноименната книга на Йоахим Фест. Следват се плътно документираните събития, без творчески измислици. Това значи, че няма да тръпнете като на екшън, но за любителите изследователи на Втората световна война филмът е задължителен.
„Der Untergang” присъства в IMDB топ 10 на най-добрите филми за Втората световна война, но войната в него е на заден план. Тя почти приключва, хватката около Берлин се затяга, Хитлер се затваря в бункера си, заедно с най-верните си поддръжници. Ева Браун пие и танцува, Химлер и Гьоринг бягат, а фрау Гьобелс убива всичките си деца, защото „няма живот в свят без национал-социализъм“. Райхът се разпада.
Централно място заема личността на Фюрера, но той комай за първи път не е представен като демон, а съвсем човешки. Като един съвсем обикновен, дори добър човек, който обича кучето си, изчаква търпеливо секретарката си, когато тя не смогва да пише достатъчно бързо и страда от съмнения, отчаяние, проблясъци на надежда. Хитлер в тази нова светлина ни е непознат.
Филмът е приеман доста противоречиво. Награждаван е многократно, минава с голям успех в Германия. Много хора го възприемат като радикален опит за отърсване от дълговечния немски комплекс и вина по отношение на Втората световна война. Други смятат, че той е опит за реабилитация на национал-социализма. С последното не съм съгласна. Никъде във филма, пряко или косвено не се търси приемане или одобрение на стореното през войната. Да, има осезаема хуманизация на Хитлер, но той вече не е страшен, той е жалък. Затворен, капсулиран в последното си убежище, сред човешка пот, задух и далечния грохот на войната, предаден, изгубен, той праща на безсмислена смърт деца по улиците на Берлин и ги награждава с медали на малки церемонии, като в някаква далечна, уродлива асоциация с годините на бляскави военни паради.
Отделете му време, заслужава си.
