Ходих на кръщене. Богоугодно нещо, а също и адски забавно. Сипаха 2 кофи вода в един голям котел, извадиха току-що купено олио от 250 мл. в пластмасовото шише както си беше да помазват бебето, а мен ме досмеша, понеже изглеждаше все едно се канят да го готвят. Почнаха да го мокрят със студената вода, то врясна на умирачка, а някой до него трижди се отричаше от Сатаната. Купон!

Вярвате или не, и аз съм кръстена. На 14 години бях същата безбожница, каквато съм и днес, но се съгласих, за да угодя на майка ми. Бях с дънки и плетена бяла блуза. Попът извади малко кафяво шишенце да ме помазва, а аз, както никога, разтревожена за дрехите си го запитах да не би това да оставя лекета. Той ми отвърна:

– Не се притеснявай, моето момиче. Такъв парфюм и в Шанел нямат.

True story.