Минаха баловете. Роклите, балоните, цветята, броката, обувките, колите и крясъците останаха в миналия месец. Не се подигравайте и не сочете с пръст децата за техния ентусиазъм и екстравагантност, радвайте им се! Сега са такива. След 10 години ще са останали само спомените и една видеокасета.
Ах, тази видеокасета! Никога не я гледам. Не че нещо, но има сцена как ме влачат из училищния двор, хваната на хоро, а после аз се пускам, отивам и увисвам на врата на тогавашното ми гадже, като „увисвам“ не е точната дума, понеже той беше по-нисък от мен. Само като се сетя за тази сцена, ушите ми пламват. Има го и тържеството вкъщи. Обяснявам за втората вечер на бала, за която впоследствие никой не ми се обади и отидоха без мен. И гостите с подаръците. И целия цирк. И тортата-букет. А майка ми се присмиваше, че майката на Боги й поръчала торта-сърце.
Вчера подреждах нещо вкъщи и намерих моята рокля. Каква драма беше докато я изберем! Първо си бях харесала черна рокля по тялото с презрамки от кристали. Стоеше ми чудесно. Баща ми обаче отсече „170 лв. за рокля – НЕ!“ и ме завлече чак до Варна да търсим достоен заместник. След няколко дни обикаляне и гореща агитация за тоалет в черно със златно ламе, и след сериозна заплаха от моя страна, че ще ида на бала по пеньоар, домашни чехли и ролки в косата, накрая като компромисен вариант се спряхме на роклята – наполовина тъмносиньо кадифе, наполовина ластична със сребърна нишка. 80 лв. Без деколте, без гол гръб, с дълги ръкави. А тогава можех да покажа тяло! Косата – права, измита, издухана, с един боядисан сребърен кичур. Обикновени черни сандали. Сама се гримирах. Нищо фрапантно. Не бях принцеса, бях монахиня.
Другия месец съм канена на сватба. Харесах си рокля – дълга, сатенена, разкошна рокля с огромна цепка и гол гръб. Цената е трицифрена. Мисля да си я купя. Гузна съм, но ще я купя. И ще я нося гордо, нищо, че вече не съм на 18.
Приятелят на сестра ми пък има традиция – всяка година се облича като абитуриент заедно със свои приятели, качват се в кола, кичат се с цветя и балони, карат с другите абитуриенти и се радват на завършването си. Тази година и сестра ми беше с тях, отново абитуриентка. Сладури!
Май всички се опитваме понякога да върнем нещичко от екстравагантната младост и ентусиазъм …
Радвам им се, но мисля, че те малко прекаляват. Да викат, да се кефят, да броят, няма лошо, но те просто откачат. Може ли да се друсаш в ритъма на кючека с родителите си 30 мин пред блока, за да покажеш, че си вече ЗРЯЛА? Или пък публично да свалиш бикините си (пред родители и сумати зяпачи) и да ги връчиш на гаджето си? Това ли ти е зрелостта? Не трябва ли да е малко по-цивилизовано?
Продължавам да мисля, че балът трябва да е най-рано при завършване на бакалавърска програма. Е, тогава вече по-има за какво да се радваш (май).
Аз отказах да отида на бала си – цялата цигания и показност ми идваха малко в повече. Купих си черна дълга рокля (24 лв!!!), която обличам понякога. Прекарах вечерта, обикаляйки тъмните кътчета на Добричката градска градина с едно момче, за което все още пиша често в блога си. Пихме бира, ядохме пуканки и си приказвахме как животът тепърва е пред нас. Изобщо не съжалявам, че постъпих така :)
Не, те не празнуват зрелост.
Напротив, те празнуват младостта си и си мислят колко са млади, готини и скандални. Което е направо забавно и очарователно в очите на хора като мен, толкова jaded, че нищо не може да ме шокира, дори и гаджето да почне да души бикините, след като ги получи.
Деси, аз пък си тръгнах от ресторанта след предястието :)
На моя бал имах глупостта да си водя кавалер, който не стига, че ревнуваше от всеки, който ме заговори, се напи като говедо и трябваше да се занимавам с него и изцепките му. Нямам хубави спомени. Пък и го чаках със свито сърце точно защото знаех, че трудностите идват веднага след него.
На мнението на weasell съм – бал чак след университета, преди това сме просто едни пикли и пикльовци, които нямат идея какво да правят с живота си.
P.S. Радвам се на младите хора принципно, но рядко виждам цивилизовани, културни и нечалгаризирани такива. Така че – ами трудно ми е да се усмихна на гледката покрай баловете.
Мисля, че разбирам – те наистина не празнуват зрялост, макар че си мислят, че са много зрели, много скандални, много шик. А са смешни. Но специално за скандализирането – постигат го. В същност степента на скандализиране се покачва постепенно – едно време ние също скандализирахме, но тогавашното ни поведение сега щеше да мине за съвсем лежерно и културно такова!
Мисля си сега, когато се събират в близката беседка момичета и момчета на тийн възраст и особено от момичетата е едно такова пищене, викане…ужас! И когато започна да се ядосвам се сещам, че и аз съм пищяла в опитите си да привлека внимание например…
Не че се одобрявам или одобрявам това, което правят :))
Смешни са, защото всички се смятат за големи, знаещи и можещи…А ако знаят, че няма за какво да се радват и какво да празнуват точно в края на гимназията – та те свършват най-приятното време от живота си…
Аз също нямам особено хубави впечатления от бала си преди 17 години :) Изборът ми на рокля бе колкото заради консервативните ми разбирания тогава, толкова и заради странната ми в очите на другите любов към ретрото.
Малко след полунощ се появи личност, към която изпитвах известни симпатии, и която в рамките на 10 минути успя да ги убие, държейки се като простак. Не знам кое повече ме разочарова тогава – обстоятелството, че се е държал така, или моята наивност да смятам, че все още съществуват галантни мъже. :)
Но като цяло балът си бе поредният парад на суетата, в след полунощ който младостта събаря подносите на сервитьорите и се събужда под масите. Дори не останах да видя тази част от сценария…
Баловете са забавна тема. Аз получих не-рокля (т.е. пола и нещо като блузка), която толкова ми хареса, че реших да бъде за бала. Така че нищо не съм мислила, нищо не съм търсила и бях готова още през февруари… или март. Освен че беше полезен подарък, в последствие ми свърши работа за 2 сватби и 1 чужд бал. И до сега мога да го нося и зверски ми харесва :)
Иначе самият бал… ами не беше лошо. Измъкнахме се с един съученик от ресторанта след около час и го откарахме на плажа в разговори за „бъдещето“. В крайна сметка ми останаха хубави спомени, защото не очаквах нещо кой знае какво, а и нямах търпение да завърша и да продължа нататък.
Връщаш ме четвърт век без една година назад:)))
Нямам спомен защо, но на моя бал не бяха модерни дългите рокли. Всички момичета бяхме с елегантни рокли с дължина под коляното /естествено, ушити от персонални шивачки/. На втората вечер – поли и блузи. Не се правеха и банкети, само лели, чичовци и братовчеди дойдоха час преди да тръгна към училищния двор. С „Жигула“.
Сега, като гледам снимките, си харесвам роклята. И ми стои добре.Но тогава изобщо не се чувствах комфортно, Искаше ми се да нахлузя дънките…Бях почти без грим / и до днес не обичам да се гримирам/. И без фризьор – харесвах си косата естествена и свободна.
Имам прекрасни спомени от вечерта.И от едни вкусни топли банички – на сутринта, в една сладкарница.
Всички мои приятели и приятелки отново използваха тоалетите си от бала 4 месеца по-късно – на моята сватба:)))
Уф, ама сте го ударили на рев, спомени и рокли … имам чувството, че след като сте прочели поста сте си извадили роклите да си ги пробвате – и абитурентската, и сватбената.
Оставете давещите се да се удавят на спокойствие, не можете да спасите всички, а и не бива.
Без рев, само спомени и рокли. Споделяме си :)
А твоя бал как мина? :P
интересно са го измислили сестра ти и нейните приятели. Сега и аз бих го направила, но по онова време на моят бал, бе по-скоро стрес за мен, отколкото забавление… бях отслабнала до критичните 45кг, бях неестествена и много объркана. Е вярно бях сама дизайнер на тоалета си и бях щастливо влюбена по онова време, което е най-хубавото, което си спомням.
Не отидох на бала с лимузина, закараха ме с обикновен Опел. Нямах дама, бях достатъчно смотан в горния курс (въпреки че имам страхотно чувство за хумор и продължава да ми помага) за да ме забележат някои от тогавашните звезди в училище – танцувах с разни съученички от другите курсове. След ресторанта отидохме на бар, а след бара се прибрах у нас по петляно време. Абитурентския костюм ми ставаше някъде 7-8 години след това, но за съжаление днес едва ли ще вляза в него пак – иначе беше хубав, черен костюм, бяла риза и яркочервена папийонка.
Каква ирония – имам хубави вратовръзки, но на сватбата си пък бях с фишу.