Минаха баловете. Роклите, балоните, цветята, броката, обувките, колите и крясъците останаха в миналия месец. Не се подигравайте и не сочете с пръст децата за техния ентусиазъм и екстравагантност, радвайте им се! Сега са такива. След 10 години ще са останали само спомените и една видеокасета.

Ах, тази видеокасета! Никога не я гледам. Не че нещо, но има сцена как ме влачат из училищния двор, хваната на хоро, а после аз се пускам, отивам и увисвам на врата на тогавашното ми гадже, като „увисвам“ не е точната дума, понеже той беше по-нисък от мен. Само като се сетя за тази сцена, ушите ми пламват. Има го и тържеството вкъщи. Обяснявам за втората вечер на бала, за която впоследствие никой не ми се обади и отидоха без мен. И гостите с подаръците. И целия цирк. И тортата-букет. А майка ми се присмиваше, че майката на Боги й поръчала торта-сърце.

Вчера подреждах нещо вкъщи и намерих моята рокля. Каква драма беше докато я изберем! Първо си бях харесала черна рокля по тялото с презрамки от кристали. Стоеше ми чудесно. Баща ми обаче отсече „170 лв. за рокля – НЕ!“ и ме завлече чак до Варна да търсим достоен заместник. След няколко дни обикаляне и гореща агитация за тоалет в черно със златно ламе, и след сериозна заплаха от моя страна, че ще ида на бала по пеньоар, домашни чехли и ролки в косата, накрая като компромисен вариант се спряхме на роклята – наполовина тъмносиньо кадифе, наполовина ластична със сребърна нишка. 80 лв. Без деколте, без гол гръб, с дълги ръкави. А тогава можех да покажа тяло! Косата – права, измита, издухана, с един боядисан сребърен кичур. Обикновени черни сандали. Сама се гримирах. Нищо фрапантно. Не бях принцеса, бях монахиня.

Другия месец съм канена на сватба. Харесах си рокля – дълга, сатенена, разкошна рокля с огромна цепка и гол гръб. Цената е трицифрена. Мисля да си я купя. Гузна съм, но ще я купя. И ще я нося гордо, нищо, че вече не съм на 18.

Приятелят на сестра ми пък има традиция – всяка година се облича като абитуриент заедно със свои приятели, качват се в кола, кичат се с цветя и балони, карат с другите абитуриенти и се радват на завършването си. Тази година и сестра ми беше с тях, отново абитуриентка. Сладури!

Май всички се опитваме понякога да върнем нещичко от екстравагантната младост и ентусиазъм …