Бу пита: За първата детска любов

Първата ми детска любов дойде доста късно. Докато други дечица се целуваха и си правеха уговорки за брак, в детската градина и ранните класове аз се биех с момчетата, дребна, но свирепа като берсерк. Имах лично моя хватка, с която много се гордеех – впивах два пръста в основата на шията и стисках жилите на нещастника докато се сгърчи.

Чак в 5 клас нежния ми афект се спря върху Иво. Сега като се обърна назад, той е първия тревожен симптом за вкуса ми към красива опаковка без много съдържание. Рус, висок, хубав, но един на тати и мама, той беше глезен до безобразие. Баща ми, който беше колега на родителите му, разказа, че майката на Иво криела коледните банани от баща му, за да ги ядат само двамата със синчето.

Понеже виждах обекта на въжделенията си и извън училище, на курс по английски език, чувствата ми продължиха със зловещо упорство чак до 7 клас. Не знаех как да се държа, затова ту бях прекомерно сервилна, ту груба и безцеремонна, а всъщност много се тормозех, че не съм конкурентна спрямо останалите момичета и няма да ме хареса, защото нямам мензис. Ах, да, веднъж го поканих на рожден ден. Подари ми шарени чорапи и яйчен шампоан, както беше обичая, и мълча през цялото време като … дупе.

Скоро го видях във Фейсбука. Беше писал като интереси, че „rabotel varhu sebe si“.

Та тъй … първата детска любов.