Който ме познава в реалния живот знае, че аз съм страшно завеяна. Не забравям-си-ключовете завеяна, а на едно по-генерално ниво, което означава, че в по-голямата част от времето това, което се случва, е на една мъгла разстояние от мен.

Това ми позволява:

1. Последна да научавам пикантериите в офиса – кой с кого бил излязъл по работа, а после седалките на служебната кола били спуснати назад …

2. Да живея в България

Съвсем сериозно. Имала съм неведнъж шанса да остана за постоянно да живея в чужбина, но съм се отказвала с мотива, че в България не е никак лошо и че страната има нужда от млади хора, които да работят. Каквото и да е било положението, като кон с наочници, винаги съм дърпала напред, защото така ми се е струвало редно.

Напоследък обаче забелязвам тревожни симптоми – реалността явно е станала толкова брутална, че пенетрира розовия ми балон под формата на изказвания на Боко Тиквата за садене на картофи, хвърлени мръсни памперси в асансьора и вкиснал зелен боб, пръснат по законите на свободното падане около блока. Прекарах един много мрачен следобед в чудене по следното направление:

1. Кое е първо – яйцето или кокошката.
2. Съзнанието определя битието или битието определя съзнанието.
3. Живея в кочина, понеже съседите ми са свинИ или съседите са свинИ, защото и без това живеем в кочина.

На всичко отгоре се усещам, че съм започнала да ставам мрънкач, от ония най-непоносимите, които започват изречението с „в тая държава …“. Когато видя Бойко Борисов по телевизията и чуя някое от онези му изказвания ми ври ла*ното, с извинение за цинизма, и ми иде да си забия молив в тъпанчето, за да не го слушам.

И така, реших да се кача на метлата и да отлетя нанякъде. Защо да се чудя философски за кочината, която няма да се оправи в близките години или дори в рамките на моя живот, когато мога да се кача на самолета и да се пренеса някъде, където хората хвърлят отпадъка си в кошчета и ако има корупция, тя поне е цивилизована и скрита, а не нагла и на открито.

Още обмислям плана, няма да стане от днес за утре, но решението е взето.

Само жалко за ремонта, сума пари хвърлих там.

3 thoughts on “За яйцето и кокошката през розовата мъгла

  1. Здравей отново!Много пъти ме е засърбявало да драсна нещо подобно, но заради опасението, че е прекалено мрънкащо и крайно банално, някак се въздържах… Обаче като те чета сега и отвътре пак ми закипява, заради осъзнатото ми безсилие. Няма да се оправим, разбрах го вече. Докато простотията определя съзнанието, това е, ще живеем сред боклуци, буквални и човешки.

  2. четейки го все едно чувам себе си и мойте думи на глас.. сходната завеяност- заради, която не виждам всичко гадно наоколо. Мисълта, че се заравяш в писането на блог и така не виждаш безумните си съседи или който и да е.. и идеята че за съжаление българия няма как да бъде крайната дестинация..поне засега

Напиши коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Back To Top
%d bloggers like this: