She paints her face to hide her face. Her eyes are deep water. It is not for Geisha to want. It is not for geisha to feel. Geisha is an artist of the floating world. She dances, she sings. She entertains you, whatever you want. The rest is shadows, the rest is secret.
Обичам да рисувам. Като дете рисувах ежедневно, дори имах моливник и лакиран камък – награди от училищни конкурси (и една дисквалификация по несправедливо обвинение за прекопирана рисунка, което завърши със сърцераздирателен рев на баскетболно игрище). Не, няма да се хваля какъв неизследван живот като художник ме е чакал. Аз нямам талант. Вече рисувам много рядко и докато молива е в ръката ми постоянно мисля за това колко аматьорски и смешни са рисунките ми.
Все пак рисувам … понякога. Ставам рано, пия кафе, зяпам медицински сериали и рисувам.
Пръскам кутиите на масата – купчини пигменти, тубички, палитри, моливи и разнородни четки. Безкрайни възможности за комбинация.
Като добър майстор подготвям основата – полагам ситни капки фон дьо тен върху едра, плоска четка и с похватни движения ги размазвам по лицето си. Цветът е „бледа роза“ и идва да неутрализира естествения ми цвят „хранена с тютюн“. Променям ъгъла, натиска, добавям и отнемам материал. Вечните тъмни сенки под очите ми ги почти изчезват. Вадя пухкава четка с розов косъм и кутийката с озаряваща пудра, седефено-сива, истинско произведение на изкуството, от ценовия диапазон „жив одран с тъп нож“. Вътре глухо потропват пудрените перли. Приличат на разноцветни бонбонки и миришат точно така. Въртя четката по тях, след това галя с нея бузите и челото си.
От огледалото вече ме гледа друга жена, със светло, гладко, спокойно лице. Една жена без лични проблеми и излишни мисли, с посока в живота си и ясен поглед в бъдещето.
Маска и красива лъжа …
Според настроението за деня избирам грим за очите. Холограмни землисти сенки, когато се чувствам „еко“. Телесно розово, когато съм „елегантно-незабележима“. Очна линия – жената-котка под прикритие в големия град. Опушен грим – когато съм изпуснала някой демон да се мотае навън. Молив – черен, кафяв, петролено-зелен, електрикаво-син, златен или друг. На горния клепач, на долния, на двата. Сенки във всякакви нюанси, преливащи, греещи, леко блещукащи, телесни, агресивни, крещящи, закачливи.
Аз рисувам себе си, такава, каквато желая да бъда в този конкретен ден, върху своето лице.
*П.П. Аз съм много ЗА естествената красота, но не и когато собствената ти сестра казва, че на личната си карта изглеждаш като някой, който е умрял преди известно време.
май на снимките за документи всички изглеждаме така :)
хах, знаеш ли – аз винаги съм се възхищавала на женствеността у някои жени, която според мен е небходимо условие за извършването на тези малки женски работи :)
аз също обичам да рисувам, но така и не се научих да се гримирам. някак си…не мога да му придада достатъчно значение, за да се постарая повече…като стана сутрин за лекции и си помисля за безкрайния работен ден след това не ми достигат сили и стимул да ‘се барна’ :) а като видя в 7 сутринта колежките, които са като слезнали от каталог единственото, което си мисля е ‘за какво’ :D
Аз не бих казала, че съм особено женствена. Дори и да се гримирам, лакирам, парфюмирам и да облека рокля, когато се подпра с длан на коляното докато сядам и си отворя устата, пак ще съм същата грубиянка.
Гримът го възприемам като вид изкуство, но и аз не винаги имам време за него, особено напоследък. Планирала съм още 1-2 публикации на подобна консуматорска тематика и после ще обясня защо :)
Здравей от един нов читател!Не се сдържам да оставя един слагачески коментар: – приятно е да попаднеш на местенце, в което се чувстваш уютно от първия прочит, както аз в твоя блог. А пък конкретно за последната публикация, имам чувството че аз съм я написала :))))Продължавам да чета…Поздрави!
Здравей, Gwendoline! Благодаря за хубавите думи. Твоят блог също е много хубав, прочетох го открай-докрай. Приеми го като особен вид комплимент, ти си първия блог от blog.bg, за който се абонирам.
О, благодаря! :)))