Честита Нова Година на всички!

По повод един (надявам се) добронамерен коментар за това, че че съм била „използвана“ и „годинките ми летят“ искам да отделя няколко минути да споделя виждането си по някои въпроси.

Имала съм най-различни любовни връзки. Връзки от „здрач до зори“, приключили с измъкване по чорапи преди сутрешното кафе и връзки от цели години, сложни като паяжина, резониращи от стари обиди при всяка грешна стъпка. Имала съм връзки, в които съм била обичана и необичана, желана и нежелана, в които съм изневерявала или са ми изневерявали, връзки без никакви обещания и такива, в които са ми обещавали всичко.

Обръщам се назад и мислено обхождам всички избледнели еуфории и ужасни грешки, но само една единствена връзка за мен е била загубено време – oнази, в която не ми беше позволено да бъда себе си. Оплаквам горчиво всеки изгубен ден, в който не съм можела да кажа свободно мнението си под угрозата от скандал и се е налагало да си меря думите, питиетата и часовете с приятели.

Та така … според опита си, хората слагат приоритетите си на различни неща. Разделят си ги – жизнено необходимото от това, което бихме променили, но с което може да се живее. За някои хора абсолютно задължителна е близката перспектива за брак и деца, за мен приоритет номер едно е свободата да бъда себе си, комфорта и спокойствието. Звучи подразбиращо се и просто, но само ако не ти се е случвало да забравиш кой си бил от толкова преструвки. Трудно е. И досега не съм убедена, че съм си спомнила правилно.

Скъпи читателю, аз не се чувствам използвана. Време, в което съм можела да бъда себе си изцяло и свободно, време, в което съм била обичана, уважавана и обгрижвана, за мен не е изгубено време, дори да не завърши с пръстен и памперс. Мъжът, който ми донесе картонче от парфюмерията, грижливо увито в пликче, за да не загуби аромата си, защото си е спомнил какво съм искала да пробвам оттам не може да е „загубено време“.

Да, годинките летят. И?