Напоследък всеки уважаващ себе си блогър гледа да се изкаже по темата за изучаването на религия в училищата. Пак щях да пропусна тренда, но този път ми се струва нужно да се включа.

Аз съм атеист. Нещо повече, от дете съм убеден атеист. За мен съществуването на Бог като свръх-същество, свръх-разум, енергия, красота, сила и пр. дори не стои под въпрос. Много арогантно от моя страна, но поне уважавам правото на другите да вярват в каквото желаят.

Живеем в свят малък и обясним, заобиколени от удобства и наука, но имаме нужда от Бог, защото продължаваме да се чувстваме безпомощни и сами. С подарени много години живот от медицината, ние все още не можем да приемем крайността на битието и търсим да получим обещание за продължение след смъртта.

Лаская се, че съм разумен човек. Но някой ден, когато се сблъскам със загубата на близък човек, аз ще съм един разумен и неутешим човек. Защото няма да мога да намеря утеха в нищо и няма да имам надежда, че някой ден ще се срещнем отвъд. Нощем се будя и се страхувам от смъртта, защото знам, че е окончателна. Каквото и да ми се е случило, аз не се надявам на божествена справедливост, което ме прави гневна. Все неща, които щях да си спестя, ако можех да повярвам в Бог.

Религията Вярата не е непременно нещо лошо.

Принципно съм „За“ изучаването на религия под формата на свободно избираема подготовка (СИП), преподавана от не-богослови, която обхваща не само православното християнство, но и католицизъм, ислям, будизъм, хиндуизъм и пр. Ей-така, чисто информативно, без опити да бъдат вербувани младите души за правата вяра. Аз например и досега нямам представа каква е разликата между католици, протестанти, лутерани и пр.

Бариерите паднаха. Пътуваме и живеем в един шарен, мултикултурен свят. И когато пристъпваме границите, добре е да го правим информирани за културните и религиозните ни различия с хората, които ще срещнем. Смирени, един вид.

Друго, докато родителите се борят да осигурят удобства, децата останаха малко самотни. Всеки един повод да се говори с тях за добро и зло, правилно и неправилно, саможертва, приятелство, предателство, етика, толерантност и пр. е добре дошъл.

И като казах всичко това, ясно ми е, че идеите на българската патриаршия за религиозно обучение надали съвпадат с моите. Вярата и религията почти автоматично изключват разумния подход, със сигурност едно такова начинание ще бъде опорочено от натиск върху децата и бесни пропаганди срещу Мадона, Хари Потър и гейовете. Бих рискувала да имам дете-християнин, но не и дете-фашист.

Така че – принципно да, но реално твърдо НЕ на религията в училищата.

И да цитирам с намигване „Малки богове“ на негово светейшество Тери Пратчет.

V. Не Си Спомням Никакво Обсъждане На Въпроса За Почитане На Други Богове в Омниа?

– Да, но това ще работи в твоя полза – каза Брута – Хората много скоро ще разберат, че тези, другите богове изобщо не струват, нали така? – Той кръстоса пръсти зад гърба си.

VI. Това Е Религия, Момче. Това Не Ти Е Скапана Конкурентна Икономика. Няма Да Подлагаш Своя Бог На Пазарните Механизми.

– Съжалявам, ясно ми е, че това може да те притесни …