Абсурдистан. Малък град.

Главен герой: бащата на моя приятелка, да го наречем г-н А.

На излизане от паркинга пред блока г-н А. набива спирачки, защото на пътя изскачат група деца с колела. Колата спира без проблем, но едното от децата се закача с колелото в бордюра и пада. г-н А. слиза от возилото си, уверява се, че детето е добре и продължава. Детето също се качва на колелото си и заминава.

Малко по-късно полиция идва в дома му и му съставя акт, че е карал с несъобръзена скорост и е ударил дете. Няма очевидци, алкохолна проба, мерен спирачен път и пр. Г-н А., ошашавен от развоя на нещата и обвинението, разписва акта с възражението, че не е удрял дете.

Същата вечер. Бащата на детето идва да изнудва г-н А. за сумата от хххх лв. задето е ударил детето му и е „избягал от местопрестъплението“. Предприемчивия родител е полицай.

Вие си правете изводите.

Нашата полиция ни пази.