От женските портрети, рисувани от Леонардо да Винчи, най-известна е Мона Лиза. Но „Дамата с хермелина“ също заслужава внимание. Лично за мен, тя е по-красива от Джокондата, а също така за историята й се знае малко повече.
Дамата с хермелина (Dama con l’ermellino) е датирана около 1490 година. Картината е нарисувана с маслени бои върху дъска от орех. По онова време маслените бои са сравнително нова техника в Италия, но Леонардо да Винчи не се страхува да експериментира.
С голяма степен на сигурност може да се каже, че момичето на портрета е Чечилия Галерани, любовница на херцога на Милано Людовико Сфорца, който е бил покровител на Леонардо да Винчи. По това време тя е била 16-17 годишна. Чечилия е от скромен произход, но отлично образована, говори свободно латински, свири, пише поезия. Тя ражда син на херцога, но за брак Людовико Сфорца се спира на Беатриче д’Есте, която е от по-благороден род. Чечилия остава да живее в двореца още известно време, но след като съпругата на херцога разбира за връзката им, е принудена да напусне. По-късно тя се омъжва за Людовико Чарминати, граф на Бергамино и ражда още четири деца. Тя е покровител на изкуствата и на нея се приписва създаването на първия салон на изкуствата, където артисти и художници се събират да обменят идеи.
Картината изобразява млада жена, тялото е извърнато надясно, а лицето – наляво. Подобно положение също е новост, въведена от Да Винчи. Погледът е насочен извън картината, към трети човек. Загадка остава към кого гледа тя. Изражението е неуловимо, едновременно усмихнато и меланхолично. Облеклото е скромно, в съответствие с произхода й. Косата е в прическа „чоазоне“, с плитка отзад и два кичура, плътно прилепнали по главата, прибрани с воал и лента.
В ръцете си жената държи хермелин, домашен любимец на благородниците, който носи много любопитна символика в конкретната картина. Животното е мускулесто, драпа нагоре по дрехата на жената към вниманието на наблюдаващия, с втренчен яркожълт поглед и е ясно, че трябва да му се обърне специално внимание. Присъствието му може да се тълкува по няколко начина. Първо, хермелина е личен символ на херцог Сфорца и може би присъства в картината като вид печат за притежание, за да удостовери връзката на жената от картинката с него. Също, латинското наименование на хермелина е „Галей“, което насочва към името Галерани. Подобна логика за нас изглежда някак далечна, но в други картини на Леонардо да Винчи има сходна заигравка. Не на последно място, в ренесансовата италианска култура хермелина се свързва с бременността, а Чечилия ражда сина си през следващата година, така че картината може би ознаменува факта, че тя вече носи детето на херцога. Съществува и предположението, че тъй като хермелина е символ на чистота, Леонардо да Винчи леко е намигнал към разпуснатия характер на херцога.
В момента картината се съхранява в музей в Краков, Полша.
Моите лични отношения с „Дамата с хермелина“ се изчерпват с това, че преди около 10 години, два дни преди Коледа репродукция върху дърво на „Дамата с хермелина“ се изплъзна от рафта, на който беше подпряна, удари ме между очите, разби ми носа и ми остави белег.
Все пак … красива картина. Реших, че ще е интересно да споделя повече за нея.
Ех, ако хората винаги знаеха толкова много за нещата, които се е случило да ги ударят между очите…
;)
Хората никога няма да знаят прекалено много за каквото и да е било. Знанието е безкрайно…