Миналата събота беше първият ми плах опит за опознаване на подводния свят. Заедно с група водолази пътувахме до Шабла, за да се гмуркаме. Боби с пълна екипировка, изчезна в дълбините, а аз – с взети назаем маска, шнорхел, плавници и неопрен, се плациках и наблюдавах морската фауна.

Черно море не е много прозрачно, но на плиткото има очарователни неща за новаците като мен. Отнесох се в мечти как ще се науча да се гмуркам, като един същински Ихтиандър. В блаженство помахвах с ръце и оглеждах.

Зелени водорасли. Кафяви водорасли. Камъни, обрасли с миниатюрни мидички. Зеленушки, истински красавици с искрящи зелени и червени ивици, стиснали в уста някакво водорасло. Рачета, бягат настрани. Попчета. Дребни змиорки. Хамсийки, като сребристи стрелички. Снаряд.

Ъ?

Снаряд?!?

Няма грешка. Насреща ми, заобиколен от пъргави дребни рибки, се пулеше снаряд. Панически заплясках да се отдалеча от него, но една вълна ме заклати и почти го докоснах. Брррр …

Странно как никой друг не го беше намерил, на това място влязоха поне десетина човека. По-късно следобеда го извадиха. Чувствам се откривател.