Последните месеци нещата вървяха много, много спокойно.
Ремонтът на апартамента е в пауза, дългите тягостни обсъждания на слабите резултати на работа спират да стряскат след време, и понеже отдавна съм спряла сама да клатя лодката, връзката ми с Боби беше спокойно убежище в края на всеки еднообразен ден. От толкова спокойствие чак започна да ми писва и съдбата реши да ме сръга в ребрата, за да ми припомни кое е важното. Или, за по-удобно, реши да сръга най-близкия до мен.
Миналата сряда, точно преди почивните дни, Боби падна с мотор, счупи си 4 ребра и дясната ръка, разби си устата, наряза си лицето и получи сътресение на мозъка. Не мога да проумея как е възможно с ниска скорост, при упражнение от курс за правоспособност да се пребиеш така, а и той не помни какво е станало. Дрехите му са на парцал, счупил си е очилата и часовника. Всякакви планирани пътувания отидоха по дяволите. А аз изобщо не очаквах …
Сега лежи в болницата, на кървави чаршафи, ръцете му са много ожулени и отекли и не може да се обслужва. Отвреме-навреме се дави в дълбоки хрипове от недолекуваната си настинка и на очите му избиват сълзи от болка. А на мен сърцето ми се къса да гледам този голям и силен мъж безпомощен, като малко дете. Преобличам го, мия го с влажна кърпа и стискам зъби, за да не се сещам за онези три пъти, когато аз съм лежала така безпомощна, и майка ми е обслужвала мен.
Ах, тези мотори, и мъжете-момчета, които никога не порастват …
Колкото и зловещо да звучи, лошите моменти ни сближават.Забравяме дребните търкания и безсмислените пререкания и осъзнаваме наистина важните неща в една връзка.
Преди две години приятелят на дъщеря ми пострада при инцидент като пешеходец.Тогава забелязах как дъщеря ми се преобрази от капризна млада госпожица в отговорна млада жена, която три денонощия стискаше зъби и сълзи, дежурейки до болничното легло. Днес все още са заедно, преминавайки през притесненията на две операции и дълга терапия по раздвижване.Днес отново са щастливи и почти безгрижни, но много по-близки.
Поздрави и скорошно оздравяване!
Благодаря!
Когато преди време ми беше споменато: “ иде ми да пална мотора и да си троша главата“, идея си нямах,че ще стане в действителност.. Толкова болезнено познато…
Бързо възстановяване. На Боби..и на теб..!
ще му мине като на моторисче :)
„Ах, тези мотори, и мъжете-момчета, които никога не порастват …“
Защо са толкова щури, тестостеронът ли им е повече?
Скорошно оздравяване!