Преди харесвах най-много есента. Тя е уютна, тиха и влажна. Пасва на вродената ми меланхолия. Но в есента има и някакво усещане за обреченост. Като човек в залеза на живота си – може да има добри дни, но знаеш, че оттук насетне нищо няма да става по-хубаво.
Сега предпочитам пролетта. Помежду зимата, с намръзналия нос, и лятото, когато прахът се набива в изсушените ми лигавици, тя е сезонът, когато сетивата ми са най-будни, най-остри и успявам да се наслаждавам на света най-пълно.
Така чаках тази пролет! Зимата ми се видя дълга цял век. А ето, че когато дърветата се разлистиха и слънчицето пекна, мен ме налегна пролетна алергия. Нечувано! Мен? Откакто се помня ям ягоди в индустриални количества, като дете по Сурваки тъпчех шоколад без даже уртикария да получа, спала съм с котка на лицето месеци наред и нищо ми е нямало. И сега – алергия! Откъде, бе?!? Предположих, че е заради мухала, който е избил в ъгъла на спалнята, но съвсем на място ми отбелязаха, че като се има предвид колко „често“ мия чинии, ако бях алергична към плесени, досега да съм умряла.
Мъчих се няколко дни да победя алергията с игнориране. Будех се с главоболие, пиех нурофен, слагах някакви капки без успех. След това поех друг подход – гримирах се, парфюмирах се обилно и излязох на разходка. Самочувствието добре, но все още дишах като Дарт Вейдър. Вечерта се влоших, борех се за всяка глътка въздух, накрая дебелата ми глава увря и си купих антихистамини.
Казват, че няма наука, която може да те направи щастлив, освен химията. Вече дишам и си отспах, понеже всяка вечер лекарствата ме събарят в леглото преди 10 часа! Неочаквано добра комбинация!