Една стара малка история …
Семейството на дядо ми е от бедно балканско село. Когато тежкия живот ги притиснал, прадядо ми заминал на гурбет в Сърбия. Работел като градинар, спечеленото пращал вкъщи. Понякога давал пари назаем на българските студенти в Сърбия, а те пишели писма до родителите си, които връщали сумите на прабаба ми.
За нещастие, прадядо ми се разболял от пневмония и починал. Вдовицата му останала сама, с три малки деца. От мъжа си получила само малко тефтерче, в което той си пишел бележки за парите, които е раздал в заем.
Прабаба ми не потърсила никой от тези хора. В течение на няколко месеца те сами дошли да се издължат, без никой да ги кара. Всички, до последния човек!
Чудя се, сега възможно ли е това?
Труден въпрос…..Ако наследниците на ония, които са се издължили на баба ти, са останали да живеят в чужбина – има малка надежда… Но вече, дълбоко сме в измерението „Ъндърграунд“ на Костурица – драматичната сцена с инвалидната количка, която обикаля около разрушената статуя на Девата… (знам, прекалено метафорично стана, ама ако си гледала филма, ще разбереш..)
Не съм го гледала. Пропуск от моя страна. Ще се опитам да му отделя време тия дни :)