Днес пак се случи нещо странно.

Чистех на котката у нас. Свърших да мета и тръшнах лопатката до стената, когато изведнъж нещо започна да пищи. Пронизителни, цвърчащи, кански писъци, от които ми настръхна косата. Огледах се, ужасена и разтреперана, неспособна да открия източника на шума, когато видях нещо черно и гърчаво, затиснато от лопатката. Дръпнах я и нещото изпадна на земята.

Прилеп!!! Дребно телце, сухо като листо, покрито с мека козинка, големи уши, тънки крайници с по един нокът, ципести криле.

Как се беше озовала малката гадинка в апартамента, със затворени врати и прозорци, в студеното време, когато всъщност трябва да спи зимен сън, нямам идея. Положих го в една кутия от обувки, а той се изпружи, разпери крилата и застина с отворена уста.

Мислех, че ще умре, но гадината явно след малко се стопли и започна да дращи по кутията да излиза. Надникнах няколко пъти. Беше се изправил на лакти, с полу-отворена муцуна, пълна с остри зъбки и ушите му трептяха. Изпаднах в размисъл, какво да правя с този неочакван бонус на съботното чистене.

Харесвам прилепите. Уникални същества са – малки ехолоти, които порят лятното небе в сумрака. Когато бях малка, понякога ходехме на селото, откъдето е дядо ми. Събирахме круши в двора и наглеждахме старата къща, която се рушеше все повече с всяка изминала година. Последния път, когато влязохме в нея, каменния покрив вече беше пропаднал в стаята. Разлетяха се прилепи, а аз разперих ръце и си хванах един. Майка ми изпадна в потрес, аз го стиснах в шепи, а той въртеше глава и цвърчеше. После го пуснах. Не ме беше страх.

В Интернет пише, че ако разбудиш прилеп по време на зимния сън, той губи толкова много енергия, че тя не му достига до пролетта. Той лети, после пада и умира. Но не можех да държа вечно прилепа в кутия за обувки вкъщи, докато той драпа да излезе. Когато се стъмни, оставих кутията отворена на терасата, той се изправи на ръба, треперещ, разпери крилца и литна. Направи кръгче над мокрия от дъжда сушилник и изчезна в нощта.

Сигурно е обречен, в студа, с месеци до същинската пролет.

Но се надявам да успее.

7 thoughts on “Гостенин

  1. Дано не замръзне, милият… Ама теб природата просто не те оставя на мира!:0
    Май ти праща някакви послания…

  2. Да, праща послания. Чудно как котката не е набарала вестоносеца :)

  3. Ооо, аз редовно си имам гости прилепчета лятото. На доста висок етаж съм и , когато прозореца на кухнята е отворен през ноща, те просто си висят от кранчето на мивката:)Особено хубаво е, рано сутрин да тръгнеш да си пълниш чашата с вода за кафето и той, респективно те(зависи дали да решили да са семейно или поединично) се разписука/т и запърпори/ят. А „ти“ още спиш:)) Но за разлика от теб, аз изпитвам ужас от тях. Може би, защото не са никак малки:)
    Хубаво е да те чета :)

  4. Ирония, и аз живея на висок етаж, но досега такива гости не бях имала.

    Щом те е страх от прилепи, утешавай се, че в България поне няма от ония прилепи с размах на крилата до 1.8 м. :)

  5. На всички са позволени малки отпуски :) Благодаря, че питате за мен.

Напиши коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Back To Top
%d bloggers like this: