2009

Вечната ми лятна драма е, че много се харесвам с тен, но не обичам да ходя на плаж. Опитвам се да гледам позитивно на цялото преживяване, но не мога да си внуша, че стоенето на слънце е полезно за някой, така хронично умствено разстроен като мен. Отиваме с колата. Навалица. Трябва да разриташ няколко човека, за да си освободиш място и пак накрая се оказваш под чадър, без всъщност да си донесъл такъв. Настанявам се. Обещаващо е. Тихо плискане на…

Едно далечно лято най-накрая дойде и моят миг – заминавах да уча, студентка в друг град. Чакаше ме празният апартамент на роднини и надеждата, че най-накрая ще дишам свободно, без баба ми да изпада в амок и да ми говори за СПИН всеки път, щом поискам да изляза на дискотека. И за да не съм сама, майка ми се зае да ми намери съквартирантка. След няколко дни ми докладва със задоволство, че е открила, „много добро и ученолюбиво момиче, само…

Отдавна порастнах и не ме е страх от тъмното. Сега знам, най-страшното тъмно е вътре в мен. През последните дни на два пъти ми се случва внезапно да се събудя посред нощ. И без никаква мисъл за въведение, изведнъж ме изпълва чувството, че докато спя животът ми се изнизва със страшна бързина. Като филм на бързи обороти. Пресягам се да почеша ръката си, но усещам костта под тънкото месо и мисля само за това как то ще изсъхне и изтлее,…