Обещах да ви държа в течение за развитието по моя ремонт и благоустройството на блока. (щях да напиша „на блога“ :))

Банята ми е завършена. Прекрасно малиново и порцеланово бяло. Преглътнах факта, че ми е оставен твърде слаб кабел за бойлера, сложих една измислена лайсна, за да скрия зеещото под душ кабината заради твърде големия наклон на пода и си обещах повече да не работя с роднини.

Та да се върна на проблема с мизерията.

Снощи се проведе първото учредително събрание на блока по новия закон за ЗУЕС. Трябваше да се избере форма на управление и да се реши какво ще се прави. Очаквах да е трудно, все пак в блока са близо 100 апартамента, но протече сравнително спокойно. Бяха повдигнати и обсъдени следните въпроси:

– Отчет на свършеното от предишния домоуправител – дребни ремонти и подновени договори за наемателите от барчето при по-изгодни условия за нас, с цел събиране на средства за още подобрения

– Поради течове в някои апартаменти, трябва да се направи покрива, както и да се отпушат вертикалните вътрешни водосточни тръби. (Тук се надига възмутен гражданин, който тръгва да описва неволите с по-предишния домоуправител, който изпиваше събраните от входа пари. Разбира се, справедлив гняв, но съвсем не на място при текущата тематика)

– Въпросите с намирането на умрели животни във входа, както и ползването на междуетажните пространства за тоалетна от разни бездомници. Предложение за врата с магнитни карти. Оказва се, че тя не била непосилен разход, просто стадото досега не било заявило нужда от такава.

– Металните решетки на етажите, които са в противовес с всякакви противопожарни норми и могат да попречат на Бърза помощ да стигне своевременно до някой от множеството пенсионери в блока. Няколко от тях надават вой, че са ги обирали многократно и че да си махнат решетките означава да си оставят вратите отворени за апашите. Водещия събранието обяснява, че патрона на тези решетки се чупи лесно и не е пречка, но един защитник драматично заявява, че ако му махнат решетката ще скочи през терасата.

– Ползването на междуетажните стаички

– Неработещите, вероятно съборени комини

– Липса на сервитут за достъп до покрива

– Усвоени части от покрива, които по план трябва да са общи помещения за простиране

– Лошата вентилация

– Нерегламентираното събаряне на стени, обяснение на реда за искане на разрешение за промени

– Усвоените на третия етаж части от коридора, които се ползват за живеене

– Пръскане против хлебарки на централните помещения, изнасяне на боклуците от мазите

– Стигат и до моята болка с натрупаните мебели по етажите. Младите ме подкрепят, а една баба се обажда с трепетлив глас да съобщи, че понеже за строежа едно време са отчуждили техни земи, на нея й се полага процент от сметопровода. В последващите няколко въпроса тя се намесва отново да съобщи за владението си, някой излиза да каже, че понеже имал идеални части от коридора, не бил длъжен да плаща за стаичката, стига се до обсъждане на понятия като „идеална собственост“.

– Друг господин се обажда, че понеже на него едно време не му били отчуждили земи, нямал реален процент от земята под блока и ако сега блока паднел, той нямало да има нищо. Уверяваме го, че всички се надяваме, че блока няма да падне.

Избираме форма на управление с управителен съвет, а не сдружение на собствениците, понеже част от тях не могат да бъдат издирени изобщо. Възрастен човечец вдига ръка да пита нещо и свежда до нашето внимание, че преди 35 години насилствено е изкаран от къщата си, която е била на мястото на строежа и въведен в блока със заповед. Справедливо ли било това?

Събираме предложения за 7 членен управителен съвет, касиер и контрольор. С ломотещ глас на стар пияница един дразнещ през цялото събрание елемент се обажда, че нямало да гласува за Петров, понеже той го бил обрал навремето. Докато стигнем до гласуването, елемента вече го няма и Петров е избран, което е добре, понеже той е бивш военен.

Покорно вашата също е избрана поради дейното си участие с мнения и предложения. Вече съм в управителния съвет на блока. Влизаме да си изберем председател и да действаме по същество. Тълпата се разотива.

Слагам кадифените ръкавици.

Е, сега вече този блок ще бъде оправен!!!

6 thoughts on “Желязната ръка

  1. Радвам се на ентусиазма ти, но…
    Хайде, да не те поливам със студена вода рано-рано. Пък и същедтвува теоритичната(макар и абсурдна) вероятност да бъркам.
    Успех!

    P.S.
    Не слагай кадифените ръкавици, ще се изтълкува погрешно. По-скоро още един кат железни. :)

  2. Сигурно няма да е лесно, сам можеш да прочетеш за какви късоумници става въпрос, но ако не се захвана лично с това, никога дори няма да мога да се надявам, че нещата ще се подобрят.

  3. Успех! С много търпение и вяра.Дано наистина да постигнеш желаното, защото, ДА! истина е, че ако ние не се захванем, няма кой друг. А от друга страна – che rottura di palle!(ще рече „егати досадата“ в малко по-драматични нотки)… Но понякога става. Аз имах такъв случай миналата година и го описах в алтернативния си блог. Сега пък ще се боря с дупките по улицата пред къщата ми…

  4. Напротив! Всичко върви отлично. В УС има юрист, строителен техник и пожарникар. Всички са ефективни и надъхани. Приехме правилника за вътрешния ред. Започнахме ремонт на покрива, обсъждаме поставянето на метална врата след това. Глобите вече надвисват над главите на замърсителите …

Напиши коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Back To Top
%d bloggers like this: